For You (BG Fanfiction)

Глава осма

Гледната точка на Лиъм:
   Джордж, както обикновено, се оказа напълно прав. Разговорите, проведени с него, наистина ми се отразиха добре. Разбира се, основната тема отново беше разбития ми брак и ревността на Ксения, която ме задушаваше. От години насам, имам чувството, че не мога да си поема въздух, когато съм с нея. От години, не съм спал в спалнята ни. От години, не знам какво е да легнеш в удобно легло. Винаги спя или на стола при Алекс или на неудобния диван в кабинета си. Единствените легла, с които имам досег са тези по хотелите, когато ми се наложи да пътувам. Знаех, че не мога да продължавам така. Не мога да залъгвам Алекс, че всичко между мен и майка му е наред. Не беше редно, но как да обясня на едно седем годишно дете, което повече от всичко обожаваше да вижда родителите си един до друг, че те повече не се обичат.
   Прекарах следобедът във фирмата. Бях значително по-спокоен и сутрешната караница, бавно започваше да избледнява. Проведох дори срещата с французите и тя се оказа по-успешна, отколкото очаквах да бъде. Поканиха ме да ги посетя много скоро, но с всичко случващо се у дома, поотложих това посещение. Нямаше как да оставя Беа сама с Ксения за седмица, а аз да се забавлявам във Франция. Просто беше невъзможно. И крайно безотговорно. Само като си помисля за последното изпълнение на Ксения, което беше едва преди месец и лошото ми настроение се връща.

/Ретроспекция/
   Компанията ми беше една от най-успешните в града, но малко реклама не би ми навредила. Преди няколко седмици бях помолил Джордж да организира всичко около самата реклама и приема, на който щяхме да я отпразнуваме. Ксения се приготвяше в спалнята, а аз се опитвах да убедя Алекс, че ако дойде с нас, няма да му е особено интересно. Мари щеше да се грижи за него. Предпочитах сина ми да остане далеч от прожекторите за още известно време. Наистина се надявах, че Ксения ще се появи по-скоро. Трябваше да ми помогне да убедим Алекс, защото сам не постигах много.
   Най-накрая съпругата ми благоволи да се появи. Беше облечена в дълга официална рокля, която в горната част беше златиста, а надолу избледняваше до бяло. Косата й беше вдигната на кок, а гримът й беше светъл. Жалко, че вече не мога да я погледна с онези очи, с които я гледах преди. Да, беше красива, но сърцето ми дори не трепна, когато я видях. Това само подкрепяше убежденията ми, че чувствата ми към нея никога няма да се възобновяват и да бъдат същите, както едно време.