The same old story

_11_

-Ива мислехме, че сте катастрофирали някъде! Къде се бавите толкова?! -каза Джак. Г щом излязохме с Кам от колата

-Момчета не обвинявайте мен, а Кам той не гледаше пътя! -отговорих аз и погледнах Кам

-Хей не ме винете!Как да се средоточи човек?! -отвърна в моя посока и всички се засмяхме

-Момчета стига сте преувеличавали! Аз съм дебела и грозна... -казах аз и погледнах настрани

-Моля?! -възрази Хейс

-Ти?! -последва го Кам

-Колко тежиш, че си дебела Ива?! -попита Джак Дж.

-Педесет и три. -отвърнах аз

-Та това е дори прекалено малко! -отвърна Наш

-Напротив! Всички в училище са по 45 кила! -казах аз

-Е да ама за това са само кожа и кости. Нищо повече, а и като се сещам за тези момичета се чудя как още дишат.-отвърна Шон и всички го погледнахме-Ти си си идеална така. -каза и ме погледна

Аз само кимнах и погледнах на страни.
Това човека ,в който си влюбена от близо две години,а той до преди няколко седмици да не е знаел за съществуването ти, а сега да ти каже, че за него си идеална не може да се опише с думи...

Усетих руменината избиваща по бузите ми, но дори не се опитах да я прикрия, а се усмихнах широко и очите ми се навлажниха.

Всички само ме погледнаха, а след това погледнаха Шон, който изучаваше лицето ми.

-Дойде ми малко в повече!-оправдах се аз като забърсах заформилите се сълзи в очите ми и се усмихнах в негова посока.

-----------------------------------------------------

-Наш не мога повече! -засмях се аз и забърсах сълзите си

-Ива моля помогни ми! -извика отчаяно към мен Наш

-Да ще ти помогна иначе ще трябва да поръчваме пица и да чистим цялата къща от брашно и тесто!-казах и отидох до него

-След като сме месили тестото го разстиляме в тавата Наш! -казах и разстелих тестото в тавата

-Като ти го правиш изглежда толкова лесно! Как го правиш?! -попита ме и сините му очи му погледнаха мойте

-Ела ще ти покажа как Наш. -отвърнах му аз и хванах ръцете му

Той малко се учуди, но бързо се мобилизира.