The same old story

_9_

         Гледна точка на Шон:

Подкарах колата и ние тръгнахме. Колкото и да се опитвах да се средоточа напълно върху пътя все в полезрението ми попадаше тя.
Разклатих леко глава и погледнах пътя преди да види, че я гледах.
"Защо я гледаш?!"-попита ме вътрешното ми аз

"Не знам! "-отвърнах му на ум аз

-Шон?

Малкият ни спор с мозъка ми бе прекъснат от тънкото ѝ гласче.

-Да? -попитах и я погледнах за момент

-Кога ще излезе новият албум?! -попита развълнувана и ме озари с лъчезарна усмивка

-Ми не знам. Нямам вдъхновение за песните... -признах ѝ аз

-Ще ти дойде музата! -каза и сложи ръка на коляното ми

-Дано... -отвърнах ѝ аз като не отделях поглед от пътя

-Обещай ми нещо! -каза някак по детски тя като видях как намести шапката си и скръсти ръце пред гърди

-Какво? -попитах леко засмян

-Като напишеш песен да ми я пееш първо на мен! Обещавам, че ще давам най-професионалното си мнение за нея!Няма да ти спестя нищо. -каза и ми намигна усмихвайки се широко с поруменели бузи.

-Сигурен съм, че няма да ми спестиш нищо. -казах и я погледнах

-Обещаваш ли? -попита

-Да първо на теб ще ги ги изсвиря и изпея! -казах аз и върнах поглед на пътя

-Наистина?! -попита ме и закова погледа си върху мен

-Да-и ѝ върнах погледа

След този ми отговор тя ме остави известно време да шофирам без да ми задава въпроси.

-Кога ще стигнем?... -попита леко отегчена.

-Вече стигнахме. -казах аз и спрях превозното средство

-Йееее! -отвърна ми тя и излязохме от колата.
Тя започна да дриблира и да прави най-различни маневри с топката докато чакахме другите.

            Гледна точка на Ива:

-Уау добра си! -възкликна той и аз го погледнах-Наш е предизвикал не когото трябва! -и се засмя

-Дано готви добре. -отвърнах му в същият тон аз и се засмях

-Ами ще се помъчи доста ми се струва! -отвърна ми той и извади онази негова сладка усмивка. Тази, която аз определям като детската му усмивка. Нея обичам най-много!