The same old story

_33_

           Гледна точка на Ива:

-Ива?!

-Чакай вие от къде се познавате?!-възкликна очудено Кам

-Ти кога си се върнал? -попитах Алекс без изобщо да обръщам внимание на Кам

-Днес. -каза простичко и се изправи пред мен

-Ехо някой да ми разясни нещата! -каза Кам изнервен и застана до Алекс

-Алекс ми беше много добър приятел, но замина за Америка с родителите си преди пет години. Не си се променил много за толкова време.-обясних

-Да аз съм си същия. -възкликна той като почеса тила си-За разлика от мен ти си се променила много.

-Да свалих десет килограма и косата ми е по-дълга иначе съм си същата олигофренка Алекс. -казах с носталгия

-Ив липсваше ми. -каза и ме погледна тъжно

-Мислех, че си ме забравил Алек. -отвърнах му аз

-Та как да забравя най-добрата си приятелка? -каза и ме прегърна

-За колко време ще си тук? -попитах тъжно на рамото му

-Не съм сигурен. -каза и ме пусна от хватката си

-Ахам..-изкашля се неудобно Кам

-Кам вие от къде се познавате? -заинтересувах се аз

-Семействата ни се познават. -повдигна рамене Кам все едно беше най-нормалното нещо

-Добре това не се случва всеки ден. -казах и се засмях леко-Алекс това е един от най-добрите ми приятели Кам.

-Да знам. -отвърна Алекс

-От къде? -попитах

-Ива и в Америка имат интернет и телевизия. -каза и се засмя-Или по-скоро да кажа мис Мендес.

-Значи знаеш.-казах и се заиграх с кичур от косата си

-Да знам естествено. Съжалявам, но трябва да вървя.-каза Алек

-Добре ще се видим. -помахах му

-Добре това беше странно. -каза Кам

-Това не е странно. -казах и се врътнах  обратно пред него

-Как да не е странно Ив. -каза и се засмя

-Ей! -казах и го пипнах заплашително с пръст-Този прякор не го изричай!

-Добре мис Мендес. -каза като продължаваше да се смее от реакциите ми