The same old story

_32_

           Гледна точка на Ива:

-Добре защо ми се сърдиш по дяволите?! -викнах срещу нея

-И питаш?!Този Шон да не ти проми мозъка!?

-Не говори така за него Джесика!-щом минах на цяло име не е на добре-Какво съм ти направила? Ти все ми се сърдиш за глупости!

-Не е вярно! Вчера исках да говорим, но ти не си вдигаше шибаният телефон!

-Нямаше как точно тогава да говоря с теб!

-И защо? С какво беше толкова заета хмм?!

-С какво ли? Нека да си помисля... може би вчера с Шон направихме една седмица и той ме изненада с това -казах и ѝ размахах гривната пред лицето-пред тълпа от феновете му доказвайки, че държи на мен! Извинявай, че не можах да се разправям с глупостите ти! Той ме изненада и бях щастлива!

-А-аз извинявай... не знаех. -каза и сведе глава

-Може би щеше да знаеш ако не се правеше на сърдита!

-Имах си причина ясно?!

-И тя е!?

-Кам... той...

-Той какво Джес?!

-Той ме целуна и избяга по дяволите! -каза и ме прегърна

-Чакай какво?! Как така?

-Ами последвах го в кухнята и той ме целуна, а след това излезе на бегом от къщата. Какво значи това Ива?

-А-аз не знам Джес.--въздъхнах аз като разтърках гърба ѝ-Все още не знам.

-Как така все още? -отвърна ми и застанахме лице в лице

-Защото той ми е най-добър приятел и ще го разпитам. -казах и ѝ се озъбих

-Добре, но да ми кажеш всичко. -каза тя и направи подобна на моята физиономия-А какво стана след като се махнахте от тълпата? -попита с любопитния поглед

-Ами...

                  Ретроспекция:

-Шон кога ще стигнем... --измрънках аз

-Почти стигнахме мила. -каза и ме погледна засмян от поредното ми мрънкане по пътя

-Добре... -въздъхнах аз и погледнах напред

Изведнъж усетих нечии пръсти да се приплъзват с мойте.
Погледнах нагоре и видях Шон да е отместил погледа си напред. Погледнах ръката си и видях неговите пръсти да са преплетени с мойте.
Усмихнах се на себе си и стиснах леко ръката си в одобрение.