The same old story

_37_ част 1

           Гледна точка на Ива:

-Момчета да не възнамерявахте да си тръгнете без да се сбогувате с мен?! -казах и скръстих ядосано ръце

-Как си си помислила такова нещо?! -каза възмутено Наш като ме прегърна, но май се опитваше да ме удуши

-Толкова ще ми липсвашшшш... -каза лигаво Хейс и се прибави към хватката на Наш

-И ти на мен Хейси... -казах лигаво

-Чак не ми се тръгва за вкъщи... -каза гласът на Джак Дж. Като усетих още един чифт ръце около мен

-Не преувеличаеайте... -казах, но не знам дали някой ме чу

-Не знам как ще се радвам вкъщи без тази сладурана. -чух гласа на Джак Г.

-Това е толкова много време без саркастичната ти усмивка... -измрънка Тайлър

-Толкова те обичам нали знаеш Ива..?-каза Мат и го погледнах през малко процепче от тълпата от момчета около мен

-Добре момчета ще ме задушите! -извиках и те ме пуснаха

-Първо. Обичам те Мати... -казах и го прегърнах

След като го пуснах от прегръдката си всички ме гледаха сърдито.

-Какво? Нали прегърнах всички ви трябваше и Мат! -защитих се аз като Мат бе увил ръката си около врата ми

-Ами мен?! -измрънка Айрън

-Ами и теб естествено... -казах и го прегърнах

-Ще се видим другата година значи... -каза тъжно Хейс

-Да, но все пак се надявам да си прекарате добре със семействата си момчета. -въздъхнах тъжно

-Трябва да тръгваме,защото ще си изпуснем полетите хора. -каза Джак Дж.

-Добре чао Ива. -казаха хором и тръгнаха като прегърнах всеки за последно

Щом потеглиха се замислих кой ми липсва.... хмммм....

-Ива! -каза момчешки глас като ме прегърна силно

Аз веднага разпознах кой е той и се успокоих.

-Тъкмо се чудих къде си по дяволите Кам! -казах и го прегърнах по-силно

-Споменах на момчетата вчера, че може да закъснея и да не ме чакат. -почна да се обяснява той

-Да, но не и на мен Ками!-скарах му се

-Знам, знам не викай моля. -каза миличко