_42_

150 23 3
                                    

Гледна точка на Ива:

Защо всички ме мразят?
Родителите ми мразят Шон значи мразят и мен. След като слязохме долу при мама с Шон...:

"Шон ме бе хванал притеснено за ръката докато слязохме на долния етаж. Толкова съм развълнувана да покажа на майка си Шон. Мисля, че ще го хареса.

-Хей мамо. Това е Шон. Приятелят ми. -казах с усмивка като се сгуших в него

-Приятно ми е да се запознаем. -каза доста официално той като подаде ръката си

Щом вдигнах погледа си към майка ми тя ме гледаше уплашено. Дишането ми се забави и я погледнах с учуда.
Тя огледа Шон от глава до пети и се ококори като тялото ѝ започна да се тресе.

-Мамо какво има? -попитах я притеснено

-Не желая да се виждаш с него. -каза строго тя, но всъщност прикриваше страха си от нещо

-Моля? -възкликнах като се надявах да се шегува

-Не искам да те виждам около детето си. -каза с най-суровитят си тон и погледна Шон с кръвнишки поглед.

Аз дръпнах ръката му към себе си и я погледнах ядосано.

-Не му говори така майко. Той се каза Шон и ми е гадже ясно? -казах ядосана и го задърпах към входната врата

-Той е причината. Може да е забравил, но аз помня. -отвърна ми тихо

-Причината да се усмихвам ли? Да това е той. -отсякох на момента

-Хах ти нищо не разбираш Ива... -въздъхна майка ми

-Какво да разбирам?

-Щом уведомя баща ти вероятно ще се преместим за една година. -смени темата тя

-Вие се местете където искате, но аз оставам с Шон. -казах като стиснаха силно ръката му

-И без това ще те остави...

-Мразя те майко! -казах силно като тя млъкна моментално

След като изрекох това получих рязък удар в главата все едно някой ме удари с чук. Паднах на коленете си.

-Ива добре ли си? -чух гласа на Шон до мен като ехо

-Аз-а... -измънках за последно преди всичко да ми стане черно"

След известно време се бях събудила където съм и в момента- в болницата.
Още главата ме тресеше, треперех като лист и виждах размазано.
Чух как някой отваря вратата и погледнах натам. Не виждах кой знае колко добре, но все пак разпознах, че човекът беше доста висок.

The same old storyWhere stories live. Discover now