The same old story

_40_

Гледна точка на Ива:

Поредното обаждане от него.
Дори не знам защо продължава да ми звъни все още. Явно не разбира от намеци.
С плавни движения изключих телефона си и го метнех на пода.
След като направих това малки камъчета започнаха да се удрят по прозореца в стаята ми.

-Ива~!

Веднага познах гласа на Шон. Можех да го позная от километри.
Избърсах поредната сълза заформила се в окото ми и станах отваряйки широко прозореца.
Студеният въздух се сблъска с лицето ми, при което притворих леко очи.
Погледнах надолу и съзрях неговата фигура и погледът му вперени в мен.

-Т-ти какво искаш Шон?!

Въздъхнах объркана и прокарах пръсти през косата си.

-Ива моля те нека поговорим.

Каза задъхан като издиша топъл въздух и около него се образува пара.

-Шон просто забрави, че ме познаваш. Така ще е най-лесно.

Казах едва едва с болка в сърцето. Аз знаех, че няма да мога да го пусна, но не можех да преглътна всичко това лесно.

-Знаеш, че не мога Ива. Знаеш по дяволите ,че те обичам просто... просто ме пусни да вляза. Обещавам, че ще ти отнема само две минути и после ме изгони. Само две минути...

Усетих болката в гласа му... и знаех, че и него го боли. Нямаше как да не му дам тези две шибани минути. Несъзнателно захапах долната си устна.

-Имаш само две минути. Започват да текат сега така, че се качи по най-бързият начин тук Мендес!-съобщих му като съзрях леката усмивка от отговорът ми

Видях как започна да тича и влезе в къщата. Не се притеснявах понеже родителите ми са на поредната бизнес вечеря и имам пълна свобода. Докъто си казвах това на ум скръстила ръце и опряна в рамката на прозореца чух бързите стъпки на Шон по стълбите. Силен шум идващ от вратата ме накара да погледна към нея.
Задъхан той затвори вратата като я заключи. Шон свали бързо и напрегнато якето си като го остави на леглото ми, а аз наблюдавах внимателно всяко негово движение.

-Имаш още минута така, че казвай. -казах с фалшива увереност като гласът ми се пречупи на края на изречението

-Искам да ти разкажа какво видя. Само ме изслушаи. -той отговори като застана пред мен в целият си блясък