The same old story

_35_

           Гледна точка на Ива:

-От къде се прибираш млада госпожице?! -викна баща ми щом прекрачих прага на къщата

-Ъм... от отвън? -отвърнах  риторично

-Не ни отговаряй с този тон! -обади се майка ми

-Какво ви пречи тона ми?

-Не измествай темата! Къде беше? -пак почна баща ми

-Навън сред въздух и хора. Нямате ли си в офиса?-отвърнах саркастично и скръстих ръце пред гърдите си

-Пак ли се мотаеш с онзи пикльо?!-добави майка ми възмутено

-Имаш предвид гаджето ми ли? -попитах като повдигнах едната си вежда ядосано

-Все същото. -добави тя

-Щом е все същото тогава и баща ми по тази логика е такъв майко. -заех отбранителна позиция

-Не ни говори така Ива! -баща ми вдигна градуса

-Ами може би ако не ме разпитвахте все едно разследвате убийство и не си бяхте вкъщи нямаше да водим този безсмислен разговор.

-Ти си наша дъщеря и не може да си правиш каквото искаш! -отвърна ми той в отговор

-Само гледайте! -казах и се качих в стаята си като чувах поредната им караница по пътя

Заключих вратата и се метнах на леглото уморена от деня.
Днес дори не съм мяркала Шон, а вън вече е кучи студ.

Така неусетно съм заспала.

Усетих вибрация идваща от телефона ми. Издишах звучно с досада и отключих телефона си.

Имах съобщение от Шон:

Шон: Ей❤

Ива: О виж кой реши, че съществувам😒

Шон: Хей недей така мила.

Ива: Днес не съм те и виждала Мендес😒

Шон: Може да дойдеш ако искаш мила❤

Ива: Какво кроиш мили?

Шон: Добре де просто не мога да заспя.

Ива: Пусни си музика знам ли😂

Шон: Моля те те дееее

Ива: Шон по дяволите затова ли ме събуди в един сутринта?! 😩

Шон: Моля те дееее не мога да заспя

Ива: Оффф Шон...

Шон: Виж си снапа.