_37_ част 2

263 26 3
                                    

           Гледна точка на Ива:

-Ива!

-Алия! Толкова си красива! -казах и я прегърнах, като се стараех да не
умачкам и умокря прекрасната ѝ синя рокля

-И ти си красива! -отвърна ми тя в отговор

-Толкова се радваме да те видим Ива. -чух гласът на Мануел и пуснах Алия от прегръдката си

-И аз много се радвам да ви видя г-н Мендес така де Мануел. -поправих се бързо

-Хайде,хайде влизайте вътре, че сте измръзнали! -каза загрижено Карен и ние влязохме бързо в топлата къща

Съблякох подгизналото си яке от мен и го оставих на закачалката като се заех със събуването на обувките си.

Щом ги събух се изправих и видях прекрасната коледна украса изпипана до последният детайл. Имаше множество гирлянди, коледни лампички и всякакъв вид коледна украса ,за която се сещате подредени в чудесна хармония помежду си.
Сетих се от колко много години вече ние не празнуваме Коледа и не украсяваме зарад-

-Шон защо сте дошли пеша в този сняг?!Момичето сигурно е измръзнало! -каза Карен на сина си като ме извади от мислите ми и ме накара да се усмихна

-Мамо.... -въздъхна отегчено Шон и ме погледна щом се наредихме около масата, сядайки

-Всъщност аз обожавам да ходя и Шон все гледа да ми огажда. -признах си аз като го погледнах усмихвайки му се

-Такъв си е той миличка. Би направил всичко, за да си щастлива. -каза майка му като го погледна с любов

-Той е прекрасен. -казах като сведох поглед към скута си

Усетих лекият смях на човека до мен  и видях как ръката му се озова върху моята в скута ми. Той я стисна леко и аз го погледнах в очите с поглед
"Какво правиш Мендес?"
Той само се подсмихна и започна да се храни като не пусна ръката ми.
Общо взето се наложи да ям с лявата ръка през цялата вечеря... не, че се оплаквам.

-----------------------------------------------------

-Вече трябва да тръгваме мамо... 

-Добре миличък и да прибереш Ива невредима! -изкомандва го тя

-Разбира сеее... -каза той като вече ме дърпаше извън къщата

-Беше ми приятно. -казах за последно като помахах на всички преди да ги загубя от погледа си-Ти за къде си се забързал?! -обърнах поглед към него

The same old storyWhere stories live. Discover now