The same old story

_16_

Гледна точка на Ива:

-Добре свободни сте. -каза набързо госпожата и изключи прожектора.

-Най-сетне! -измрънках аз и се запътих към вратата

Кам ми се струва странен. Някакси все иска да изпъкне, но също много ме разсмива. Предполагам това му е характера.
Както си размишлявах се блъснах в нещо високо и паднах на земята.

-Извинявай. -бързо каза човека. Аз вдигнах глава и засякоха кафявите очи на познайте от три пъти... да Шон.

-А не аз съжалявам. Бях се замислила и не гледах къде ходя. -казах набързо.

-Ела. -каза той и ми подаде ръка. Аз я хванах и той ме изправи без никакъв проблем.
Изтупах малко блузата от праха по пода.

-Ще ти я изпера. -казах под нос

-Не е нужно. Може да я задържиш. -каза и ми се усмихна

-Благодаря. -казах тихо и заедно тръгнахме към класната стая.

Ходихме в тишина, но не беше от онази неловката, а по-скоро приятна и за двамата.
Влязохме в стаята и се огледах.

-О Шоннн! -извика някой. Само по гласа знаех, че е някоя безмозъчна кифла. Обърнах се рязко към гласа и се оказаха права.
Шон се обърна към нея и видях как извъртява очи.

-Да? -попита я съвсем безразлично

-Ела да седнеш при мен. Запазила съм ти място.-каза съвсем миличко към него-А ти каква си? Я се разкарай. -каза и ме блъсна и се намести до Шон

Аз запазих равновесие и я погледнах ядосано изпод вежда.

Сега ако бях в някаква клиширана история щях да се разрева и да си седна без да ѝ кажа нищо, но това съм аз и тази кур*а ще си го получи.

-Извинявай Хейли, но тук не ти е бит пазар да блъскаш хората като баба на разпродажба! Нямаш и елементарни обноски. -казах възмутено
Да точно така си я представях-нахална и с ниско IQ.

-Моля? Ти знаеш ли коя съм аз?! -каза надуто и вената на челото и изпъкна.

-Да знам коя си. Лепнала си се на Шон като лейкопласт.-казах и повдигнах заплашително вежда.

Шон стоеше до мен, но точно сега няма да му обърна внимание.

-Ти за коя се мислиш?! -отвърна ми и ме посочи с пръст