The same old story

_36_

           Гледна точка на Ива:

-Ива... Принцесо... Мила... -чух някакъв глас, който не можех да определя.
Отворих едва едва дясното си око и видях лицето на Шон

-Ъъъъ... -измрънках аз и се сгуших в него като отказвах да се събудя

-Хайде принцесо трябва да ставаме... -каза с нежен глас той и ме целуна по челото

-Нямам търпение да дойде тази коледна ваканция вече... -казах недоволно и се прозях

-Ами днес е последният ден и вече сме ваканция. -отвърна ми той като махаше кичури коса от лицето ми

-Не ми се става Шон....-измрънках недоволно от дневната светлина нахлуваща от прозореца

-Ако мислиш, че на мен ми се става от това меко и топло легло, в което е моята принцеса жестоко се лъжеш. -каза с дрезгавият си сутрешен глас и помилва скулата ми

-Изведнъж ме заболя главата. Нека да не ходим... -засмях се аз като си играех с косата му

-И ако не ходим на училище какво ще правим цял ден скъпа? -попита като сложи глава до моята на възглавницата

-Ами не знам..., но със сигурност ще е по-интересно от теста ми по математика и драмите на Джес. -отговорих му аз като се надвесих над него

-И днес часовете ни май и не се засичат нали? -попита ме като сложи кичур коса зад ухото ми

-Да... -казах с досада и поставих глава на гърдите му

-Иска ми се да си лежим цял ден и да те целувам колкото си искам, но и двамата знаем, че трябва да ставаме мила. -отговори и помилва главата ми

-Добре, но обещай през коледната ваканция да се виждаме всеки ден иначе отказвам да стана.Това означава, че и ти оставаш тук днес.-казах с лигав глас и го погледнах

-Добре обещавам, но на Бъдни вечер ще имам вечеря със семейството ми и те искат да те поканя.Ще дойдеш ли? -попита ме като се надигна и седна срещу мен

-С удоволствие ще дойда. Все пак от години не празнуваме Коледа вкъщи. -признах с нотка тъга.

-Никога не си ми разказвала за семейството си Ива. Защо не празнувате? -попита той и заключи погледа си с моя

-Наистина не ми се говори за това сега Шон... -казах и станах от леглото с гръб към него