The same old story

_12_

Гледна точка на Ива:

Щом излязохме от хола се запътихме по дълъг коридор.
Имаше само бели врати и то доста.
Шон се спря пред една в края на коридора и я отвори.
Щом влязох вътре ме обзе паника.
Чак сега се усетих, че аз съм в неговата стая!
Шон отвори тъмнокафяв шкаф и започна да рови вътре.
Аз стоях на едно място и обхождах мястото с поглед. Навсякъде имаше негови портрети и някои бяха доста добри, надписи с неговото име, постери, колажи и подобни.
Той много уважава хората, които му пращат рисунки или нещо каквото и да е. Ако не беше стаята на Шон щях малко да се притесня от това, че човек има толкова много свой портрети в стаята си.
Малко е странно като се замислиш.
Несъзнателно се приближих към стената до вратата и започнах да разглеждам рисунките.

-Красиви са нали? -попита ме Шон

При този му внезапен въпрос се стреснах и подскочих. Щом се обърнах се уверих, че е той и сложих ръка на гърдите си и издишах звучно.

-Изкара ми ангелите... -въздъхнах и го погледнах.

Той се усмихна и показа блестящите си зъби.

Шон застана до мен и погледна картините.

-Всички рисунки, който съм получил са закачени в тази стая. Просто е толкова... мило. -въздъхна той и почеста тила си.

-Да така е... -усмихнах се аз-Толкова си мечтаех и аз да ти пратя рисунка и ти да я закачиш в тази стая.Аз още си мечтая разбира се.Ако беше станало щях да получа удар. -засмях се нервно и сложих ръце зад гърба си.
Винаги правя това, когато съм нервна.

-Видях рисунките ти и са много красиви.

-Благодаря.

"То на такъв модел за тях няма какви да са. "-довърших отговорът си на ум

-А защо?

-Какво защо?

-Защо не ми прати рисунка?-попита и ме погледна

-Ами...

-Кажи де... Няма да кажа на никого обещавам.Честна скаутска. -отвърна той

-Ами щом завърших някоя рисунка и я погледнех винаги си казвах: " Не е достатъчно добра"и я оставях на бюрото при останалите подобни.-въздъхнах при спомена.

-А ти колко мой портрета си направила?-попита и прикова погледа си върху мен

-Някъде... седем.