След като всички намазват Шон Magcon официално спират турнето си и това е причината за едно съобщение.
Всички го намразват, но дали са абсолютно всички?
Може би има едно момиче, което го обича с цялото си сърце?
Дали той също ще я обикне или веч...
-И това беше нашият проект. -казах и погледнах учителя
-Проектът ви е прекрасен! Пиша ви шестици и на двамата. -каза доволен учителя
Ние с Шон се погледнахме и се подсмихнахме сядайки на местата си. Погледнах за момент Хейли, която ме гледаше с един от най-злобните си погледи. Сигурно това се дължи, че "чарът" ѝ не свърши работа този път и понеже се занимава с други неща проекта ѝ беше.... ами половин страница. Ако ме питате 3= и е много, но както ѝ да е. В този момент звънецът удари и аз излязох щастлива от стаята. Запътих се към шкафчето си, но някой ме потупа по рамото. Аз се обърнах и лъчезарната усмивка на Шон срещна погледа ми.
-Ива добре, че беше ти! Без теб най-много да бях хванал четворката. Какво ще правя без теб?! -каза и ме прегърна Аз отвърнах на прегръдката му като увих ръцете си около врата му:
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
След известно време той ме пусна от хватката си.
-Ива? -каза той и аз пак го погледнах
-Да? -отвърнах аз
-Ами аз... -каза и почеса тила си-аз се чудех дали днес ще можеш да дойдеш вкъщи?Искам да ти изпея една песен и....
-Песен?! -казах и заподскачах като малко дете, на което са дали бонбон
-Да-отвърна той семеейки се-Та ще можеш ли да дойдеш? Вероятно ще трябва да останеш до късно, но ако не можеш няма пробл-
-Шон успокой малко темпото-прекъснах го и се засмях-Да ще мога да дойда. Нямам търпение да чуя новата песен! -довърших и го дарих с успокояваща усмивка
-Супер-каза видимо поуспокоен-Значи към седем?
-Да ще бъда отпред. -казах като затворих шкафчето си и му помахах за довиждане отдалечавайки се по коридора
