_44_

127 24 13
                                    

               Гледна точка на Ива:

            Денят беше мрачен,сив и                                      дъждовен.
               Обичам такива дни.
Бутнах вратата на затънтеното кафене и влязох вътре. От както се преместих в Канада то бе едно от любимите ми.
По-точно единственото ми любимо.

Мокрите ми кецове оставяха дири след мен преди да се отправя към касата на кафенето. Щом спрях да се движа погледнах нагоре срещайки щастливите уморени очи на възрастната жена взиращи се в мен.

-Здравейте. -поздравих учтиво като стиснах здраво книгата в ръката си

-Здравей млада девойко. Какво мога да ти предложа за пиене? -отвърна ми щастливо тя като избута очилата си по-близко до очите си, намествайки ги

-По принцип бих казала чаша вода, но денят е прекрасен затова бих желала чаша горещ шоколад. -казах и се усмихнах едва забележимо

-Защо мислиш, че денят е прекрасен? Вън вали. -попита ме тя като започна да смесва съставките за напитката ми в чаша

-Ами... това е причината. -казах замечтано поглеждайки през прозорчетата в кафенето- Начинът, по който ситни капки дъжд се спускат върху земята е изумителен. Обожавам миризмата на дъжд въпреки, че така не може да се играе баскетбол. -довърших като отместих кичур от мократа си коса паднал пред лицето ми

-Ти обичаш баскетбол така ли? -попита заинтересована тя като изля топло мляко в чашата и ми я подаде

-Да преди обожавах да го практикувам. Той бе моето нещо заедно с рисуването. - отвърнах и поех чашата в ръката си

-Защо не го правиш вече? -каза красив плътен глас от края на кафенето

Аз обърнах поглед към него пълен с интерес и любопитство. На най-крайната маса в ъгъла на заведението седеше момче на не повече от деветнадесет години. Направи ми впечатление прекрасната му коса, която бе на леки къдрици и закриваше част от лицето му. От друга страна топлите му кафяви очи бяха осветени от светлината идваща от старинните лампи в кафенето.
Щом се усетих, че го разучавам прекалено дълго време отклоних поглед като погледнах възрастната жена, усмихвайки ѝ се

-Вече има с кой да си говориш... -каза тя и се усмихна в посока към момчето

-Благодаря ви за горещият шоколад. -казах готова да извадя пари и да платя

The same old storyWhere stories live. Discover now