The same old story

_43_

                 След две години:

              Гледна точка на Ива:

С родителите ми пътувахме към град на име Торонто, но по-точно в едно от предградията му. Не виждах защо трябваше да се местим от Лос Анджелис, за да дойдем в Канада.
Питах хиляди пъти родителите си, но те отговаряха само едно:
"-Така каза доктора"
Ъххх... тъпанар.
Щом колата ни спря пред алеята на новата ни къща отворих вратата и излязох.
Погледнах пренебрежително към двуетажната къща преди да бъда грубо прекъсната.

-Ела да помогнеш с кашоните си. -каза майка ми като ми подаде три огромни кашона-Внеси ги в стаята си. Тя е на вторият в дъното.

-Добре. -отвърнах без капка ентусиазъм като закрачих към къщата.

Щом бях вътре се изкачва на втория етаж и се отправих към стаята си.
Затворих вратата след себе си като с учуда установих, че беше декорирана точно в мой стил.

Родителите ми  не знаят какъв е моя стил.

Оставих кашоните на леглото като се качих и аз на него. Разпечатах два от тях като втори имаше предимно дрехи.
Точно, когато тръгнах да отворя и последния забелязах, че имаше малък надпис "memories".В първият момент помислих, че ще има мой бебешки снимки или нещо от сорта. Останах безкрайно изненадана от съдържанието вътре.
Най-отгоре в него се намираше тъмно синя тениска, но не беше моя.
Разгънах я като вдишах аромата ѝ. Ухаеше на невероятно завладяващ мъжки парфюм. По една неизвестна за мен причина аромата ми се стори познат, дори доста.
При разпъването на тениската от нея падна едно листче. Оставих тениската в скута си и разгънах листа:

"Здравей бъдеща Ива,
Нека позная- сега си в Торонто в моята стая нали? "

Щом прочетох само началото се озадачих как съм знаела това.

"Ще се питаш как знам това щом за първи път си тук ли? Ами истината е, че си живяла тук цял живот. Причината поради, която напусна този град е заради любовта ми- Шон. "

Кой е този Шон по дяволите?! Не познавам такъв.

"Сигурно ще кажеш, че ако бе истина би си спомняла, но не е така. В кутията, ако се разривиш ще откриеш моят дневник, в който след като прочетеш започни да пишеш. Ако мислиш, че това са глупости преди да направиш каквото и да е отвори гардероба в стаята. В него има снимка на мен и Камерън Далас- един от най-добрите ми приятели и една рисунка, която Шон ми нарисува. Е провери и след това погледни кутията.

         -с любов към бъдещата Ива💜"

Останах speechless от този лист. На секундата станах от леглото и отворих гардероба.
Беше вярно.
Тези две неща бяха вътре.
Затворих го и обзета от любопитство се върнат към кутията.
Странно, но кутията вече бе на дъното. Погледнах кутията отвън и забелязах, че е доста по-дълбока. С помощта на нокътя си успях да махна дъното.
Там ме чакаше една доста дебела книга. Извадих я внимателно от кутията. С крайчеца на окото си забелязах Бяла дреха в кутията.
Щом я разгърнах отпред имаше изтрита снимка на някакви момчета, но щом я обърнах от задната страна имаше ръчно написано послание:

"Вървим, смеем се,
Разхождаме се по брега на океана,
Пръстите ни са нежно преплетени,
Това е чувство, което не съм способен да опиша.
През цялото време, в което бяхме сами,
не мислехме, че можем да сме част от нещо толкова прекрасно.
Толкова прекрасно.
Аз продължавам да те желая, копнея за теб,
ти не го знаеш, но това е истината.
Просто не мога да кажа думите,
които толкова искам.
Това е типично за любовта.

                            -с любов Шон ❤"

Думите бяха толкова... толкова мили и истински.
В този момент започнах да плача, защото не си спомнят нищо.Не знаех кое е това момче,което е написало това.

Малки капчици се с тичаха по лицето ми. Ако това бе вярно, то представата за живота ми за всичките деветнадесет години напълно ще се преобърне.

Прибрах всички неща, без дневника, обратно в кашона като го сложих на сигурно под леглото ми.

-Ива ще вечеряш ли? -чух майка си от долният етаж

-Не не съм гладна мамо. Благодаря! -извиках ѝ обратно

Целта ми - да разбера какво е гнилото тук по дяволите!

--------------------------------------------------------
Здравейте хорицаааа😁,
Много сте изненадани нали?
Така и трябва.
Тази глава нарочно е толкова кратка.
Понеже вече направихме над 8 хил четения и над 1000 звездички реши да ви я пусна по-раничко.
Благодаря ви!
Обичам ви! 💚💙💜

Ако главата ви е харесал може да ми дадете звездичка 🌟 и да напишете по едно коментарче.

Думи: 739