The same old story

_14_

Гледна точка на Ива:

Аз се намирах в някаква стая, но не тя някакси нямаше стени. Не беше важна.
Аз започнах да се оглеждам, но не виждах никого.

-Ива!

Някой ме повика и пред мен се появи Шон с китара.
Аз се усмихнах.

-Шон къде сме? -попитах го аз, но гласа ми звучеше много по-писклив от обикновено.

-Ела при мен. Искам да чуеш нещо.-каза той и протегна ръката си.

Аз я хванах без да се замислям изобщо.
Просто така го чувствах правилно.

Шон седна на земята, а аз срещу него.
Той започна да свири много хубава мелодия и пееше, но аз не чувах какво пееше.
След като той спря да свири аз му казах:

-Шон не чух какво пееше.

-Ще чуеш щом и аз чуя. -каза и се усмихна

-Ама как така?

-Чао Ива ще те чакам.-щом каза това аз протегнах ръка и видях, че тя изчезваше.

-Но.. -беше последната,което изрекох.

Разтворих очи лениво и чух досадната аларма, която все не се сещам да сменя с по-хубава песен. Пак затворих очи заради светлината.
По навик протегнах дясната си ръка в опит да изключа алармата, но не стигах телефона си.
Насилих се и отворих очи видях, че съм прегърнала Шон, а той ме е прегърнал така, че да не мърдам.
Чакай малко?!
Какво?!
Бяхме лице в лице?!
Доколкото помня вчера заспах на дивана, но нямам спомен да съм в.... всъщност къде съм?
Огледах се и забелязах, че това е неговата стая.
Добре да не халюцинирам?
Шон се размърда, но ме прегърна още по-силно и ръката ми се върна на място,на което беше преди да се събудя- около корема му.
Лицето ми беше на милиметри от неговото и буквално усещах дишането му.

-Шон... -измрънках едва едва

Той продължи да спи.
Ах колко е сладък докато спи..
А не не Ива трябва да, става!
Някак погледнах нагоре и видях часовник показващ... чакай как 7: 50?!
Имам 20 минути до училище?!
Алармата ми спря, а аз въздъхнах.
Измъкнах дясната си ръка от хватката му и погалих косата му.
И да толкова е мека колкото си я представях...
Средоточи се Ива!

-Шон имаме 20 минути или ще изпуснем училище. -казах горе-долу нормално

-Ставам... -отвърна ми