The same old story

_30_

          Гледна точка на Ива:

-Аз съм такова разочарование. Защо изобщо те занимавам с тези глупости?!-казах аз и тръгнах да излизам от стаята

-Ива! -каза и скъси растоянието по между ни-Щом това те тревожи не са глупости!

-Не Кам глупости са. Извинявай,че те разтревожих за нищо. -казах и излязох от стаята

Извадих телефона си и видях, че имам пет пропуснати обаждания от Шон.
И него щях да разтревожа с тези глупости. Добре, че не ми вдигна.
Набрах номера му и се заслушах в телефона:

-Да?

-Здрасти Шон.-казах и се усмихнах сама на себе си

-Ива! Извинявай, че не ти вдигнах. Сега съм при семейството си и в момента ме гледат с любопитни погледи, защото ме разпитваха за  интервюто днес.-каза и се засмя леко

-Прати им поздрави от мен. -казах като закрачих по улицата

-Да, но те ме помолиха да те попитам дали искаш да дойдеш. Не е задължително, но ми пилят от два часа... -въздъхна той, а аз се засмях

-Щом са толкова настоятелни нямам нищо против да се запознава с тях. -казах

-Наистина?! О благодаря ти... -каза и чух да казва нещо, но не на мен-Става ли след половин час?Ще ти пратя адреса.

-Добре. Ще се видим.

-Чао мила.-каза той преди да прекъсна връзката

Получих адреса и видях, че не е толкова далеч и забързах хода си.

След известно време стигнах пред въпросната къща.
Притеснението започна да обзема ума ми изведнъж.
Въпреки него стигнах пред входната врата и звъннах на звънеца.
Чух гласове и стъпки напред-назад от вътрешността на къщата.
Погледнах надолу и сега се сетих, че съм с тази блуза.
Тръгнах да я събличам, но реших, че по-добре да съм с нея.

Чух врътването на барабана на ключалката. Погледнах нагоре и видях Шон.

-Хей. -казах

-Ива! -каза и ме прегърна

Аз отвърнах на прегръдката му.

-Ахам.. -чух покашляне и се отделих от Шон

Пред погледа ми се появи усмихнато момиченце на около единадесет.

-Аля... -въздъхна Шон-Ива това е малката ми сестра Аля

-Приятно ми е! -казах