The same old story

_19_

         Гледна точка на Ива:

Шон лежеше на леглото и "мислеше над проекта" докато аз разлиствах учебника из предложените теми.

-Шон измисли ли нещо? -попитах го, но не получих отговор

Станах от земята и надвесих глава над него. Той бе затворил очи и похъркваше леко.
Жал ми е да го събудя...
Взех чаршафа и го завих леко с него като не успях да го събудя.

"Какво ли сънува? "-питах се аз преди да се върна към учебника

        Гледна точка на Шон:

Наоколо зазвуча прекрасна мелодия, която ми се струваше толкова позната.
Пред мен се появи момиче, чието лице не виждах.
Изведнъж в ръцете ми се появи китара и започнах да пея и свиря в крак с мелодията:

" Тя е облечена толкова хубаво,
но всичко, което можех да видя, бяха очите ѝ
Тълпата дойде и те дръпна
и тогава ти си тръгна

Дори не знам нейното име и
всичко, което си спомням,бе тази усмивка на лицето ѝ
И това ще ме убие всеки ден, защото аз дори не знам името ѝ

О, навсякъде, където отивам,
виждам лицето ти и ме убива, за да разбера,
че никога няма да разбереш какво си ми направила
и сега си си отишла
Да, не мога да спра да мисля за теб

Да, дори не знам твоето име

Аз бягам, търся
и не знам откъде да започна
да умирам, любов моя, ти удари дупка точно през сърцето ми
и няма да спра, не спирам да гледам"

Щом спрях да пея и свиря момичето пред мен се усмихна и каза:

-Скоро ще узнаеш името ми, защото... -каза и се приближи до мен-съм толкова близо до теб.

Протегнах ръка към нея, но тя изчезна.

Рязко отворих очи и се изправих.
С поглед започнах да обхождам стаята за лист и химикалка.
Трябваше да запиша тази песен преди да я забравя!
Срещнах обърканият поглед на Ива, която пишеше нещо.

-Ива ще ми дадеш ли лист и химикалка! Бързо! -казах и седнах до нея.

Тя само ми подаде тези две неща без да задава въпроси. Само седеше и ме гледаше странно и доста стресната.
Без да губя повече време взех химикалката и започнах да пиша текста на песента от съня ми преди да съм го забравил.