My new life. - book 1 (BG fanfiction)

Part 9

Целувах я без да ми пука за странната ситуация в която се намирахме. Тя ми отвръщаше без да се замисля. Целувката стана доста страстна и вкарах езика си в устата и. Когато не ни достигаше въздух се отдръпнахме.
-Джей. Не бива. - каза тя и опря длани в голите ми гърди.
-Защо? - погледнах я - Какво грешно правим? - попитах и я целунах за кратко по устните.
-Майка ми и баща ти са женени. Осъзнаваш ли го?
-Да, но ние не сме наистина брат и сестра. - казах и.
-И какво ще си кажат хората? - погледна ме - Ами нашите? Какво да кажа на баща ти? Хей, Джеръми, сина ти ми е гадже?
-От кога ти пука за хората? А и нашите биха ни разбрали ако има нещо. Сигурен съм. - обясних и се изправих от нея.
-Облечи се. - каза тя и извади тениската ми от чантата си.
-Не ми казвай, че не ти харесвам гол. - намигнах и и я облякох, а тя се засмя. - Отиваме до болницата.
-Какво? Защо? - погледна ме странно - Аз съм добре.
-Само да те прегледат. Може да ти има нещо. - казах и излязох от колата. След това седнах на шофьорското място.
-Нищо ми няма. - каза тя настоятелно, но беше късно защото вече запалих колата и започнах да карам.
-Как си там отзад? - попитах я и се обърнах за секунди.
-Гледай си пътя. - каза заядливо. - Добре съм. И няма смисъл да ходим до болницата.
-Просто преглед. Искам да се уверя, че си добре. - казах, а тя млъкна.
Стигнахме до болницата и отидохме при моята лична лекарка. За щастие нямаше много хора и не ни се наложи да чакаме. Обясних на лекарката какво и има. Започна да преглежда Изабел.
-Няма и нищо сериозно. - обясни доктор Симс.
-Видя ли, Джъстин? - погледна ме Изабел.
-Но тя припадна. - казах аз и я посочих, докато гледах към докторката.
-Това е нормално при такъв тежък удар. Главата ти е малко натъртена и е възможно да те боли няколко дни за това ще ти изпиша болкоуспокояващи. - обясни и написа рецепта, която ми подаде.
-Благодаря. - усмихнах се и с Изабел излязохме от кабинета.
-Ето, казах ти. Напразно се разкарвахме. - каза ми тя.
-Не беше напразно. - отговорих и я погледнах - А и можеше да ти има нещо сериозно. На близо има аптека. Ще отидем да вземем хапчетата. - при тези мои думи тя врътна очи. Такъв е инат. Когато излязохме от болницата беше започнало да вали. По-скоро си имаше буря. -Мамка му. Отивай в колата. Аз отивам за лекарствата и се връщам.
-Говориш глупости. Да се прибираме. - каза тя и ме дръпна за ръката.
-Изабел. - погледнах я сериозно - Отивай!
Най-накрая ме послуша, дадох и ключовете и отиде в колата. Отидох до аптеката и за мой късмет нямаше никого. Взех каквото ми трябваше и веднага излязох. Валеше супер много. Стигнах до колата и влязох. Тениската ми беше чисто мокра. За това я съблякох.
-Подай ми чантата си. - казах на Изабел, а тя ми я даде. Извадих дънковото си яке от вътре и го облякох.
-Не знам дали сега е момента, но така изглеждаш много секси. - промърмори Изи до мен, а аз я погледнах.
-Бебчо, винаги е подходящ момент да ми кажеш, че съм секси. - засмях се и целунах за кратко устните и. Тя остана учудена, но не ми пукаше. Не бих спрял да я целувам ако можех.
Карах към вкъщи когато телефона ми звънна. Изабел го взе и погледа кой е.
-Майка ми е. - каза тя - Сигурно ще пита защо още не сме се прибрали.
-Колко е часа? - попитах я.
-Почти единадесет и половина. - отговори - Сигурно са ни чакали за вечеря.
-Просто й вдигни и кажи че отиваме. - казах, а тя вдигна.
-Да, мамо? ... Прибираме се, просто вали ужасно. А и има задръстване. Но след малко сме си вкъщи. ... Добре, идваме. - след това Изабел затвори телефона.
-Какво има? - попитах я.
-Точно както предположих. Чакат ни за вечеря.
-Толкова е хубаво. - усмихнах се.
-Кое?
-Да имаш семейство. - отговорих - Преди с баща ми много рядко вечеряхме или закусвахме заедно. Но от както вие сте тук го правим почти всяка вечер. Харесва ми. - вдигнах раменете си - Не мога да повярвам, че ще го кажа, но се радвам че баща ми се ожени толкова бързо.