My new life. - book 1 (BG fanfiction)

Part 35

-Ей, сладурче. Не обичам, когато женските ми бягат. - каза непознатият близо до мен, а някъде отзад се чуха смехове.
-Кажи? - казах и се опитах да се държа спокойно, когато се обърнах. Не знам от къде дойде тази смелост. Той ме гледаше смаян.
-Леле. Не само задника ти е прекрасен. - отбеляза.
-Благодаря. - казах с фалшива усмивка - Здравей, Чаз. - кимнах му и той се ухили. Очевидно беше напушен. И то посред бял ден.
-Познаваш ли я? - попита го непознатият.
-И аз я познавам. - чух любимият ми глас зад мен. Дойде и уви ръцете си около талията ми. - Какво правиш тук, бебчо?
-Бийбър. - кимна му високото момче до мен. По гласа му си личеше, че не се харесват много.
-Бенет. - усмихна се Джей. Знаех, че беше нарочно, за да го дразни - Виждам, че още не си се отказал от вредните си навици на наркоман.
-Както и да е Бийбър. - врътна очи въпросният Бенет - Готина мацка. - каза го така, все едно съм някаква кола, която Джъстин си е купил преди седмица, а не човек.
-Всъщност това е годеницата ми. - каза гордо той. Звучеше толкова хубаво от неговата уста.
-Поздравления. - кимна му Бенет, а след това погледна към мен - В случай, че този прецака нещата - ето ти визитката ми. - каза той и ми подаде някакво картонче и то пред Джъстин. Не знаех дали да я взема или не. Не знаех какво да правя, нито какво се случва между тях двамата.
-Сигурна съм, че няма да ми е необходима. - взех визитката и я метнах в кофата за смет - Джъстин е това, което искам. - усмихнах се - Довиждане! - казах и се запътих обратно по улицата. Когато Джей беше тук бях по-смела. И нямах търпение да се махна от това противно място.
-Странно, защото бившите му предпочитат мен. - каза на висок глас той. Обърнах се и видях, че Джей е видимо подразнен.
-Наистина странно. Аз не бих те предпочела. - наклоних глава на една страна - Всъщност не бих предпочела който и да е друг, така че не го приемай лично. - обясних и се усмихнах фалшиво за пореден път.
-Ей, малката, внимавай малко с езика. Иначе не отговарям за действията си, ясно?! - каза го със злоба и ме погледна.
-По-добре ти внимавай. И не се навъртай около нея! - каза му Джей и хвана ръката му преди този идиот да успее да ме докосне. В началото си говореха ужасно спокойно. Да, личеше си че не се понасят, но поне този път се надявах да се разминем без спорове. Ако знаех, че ще стане така дори нямаше да го повикам, но бях прекалено изплашена.
-Бийбър, мисля че преди две години ти стана ясно, че не е препоръчително да се заяждаш с човек като мен. - отново злобно изказване от високият пич наречен Бенет.
-Изобщо не ме интересува какво е било преди две шибани години, нито пък ме интересува, че онази курва реши да изчука теб тогава и да ме направи на глупак. Много неща се промениха от тогава. Така че нека си говорим направо. Най-добре ще е за теб да оставиш Изабел, иначе ще си имаш работа с мен. Дори не разговаряй с нея, разбра ли?! - каза му Джей като че ли на един дъх. В гласа му си личеше колко е ядосан. Наистина ядосан. Уплаши дори мен и несъзнателно направих крачка назад. Само че за разлика от мен, реакцията на Бенет беше съвсем различна. Той започна да се смее в лицето на Джъстин, а на него това му беше достатъчно. Преди да се усетя налагаше юмруци в лицето му и общо взето където му падне, а Бенет отвръщаше. Всичко се случваше като за секунди. Когато забелязах кръвта, която се стичаше от носа на Джей изпищях и несъзнателно покрих устата си с длан. Чаз и другото момче бяха прекалено напушени или прекалено уплашени да се притекат на помощ. Трудно беше да се разбере. За щастие Джеръми тъкмо паркираше колата си или поне това се канеше да направи, докато не забеляза какво се случва в мизерната, тясна улица. Когато дойде до нас разтърва момчетата и гледаше с ужасно ядосан поглед.
-Не я доближавай! Никога! - изрева Джъстин в лицето на Бенет, докато Джеръми стискаше лакътя му и го отдръпваше, за да не му налети отново.
-Да, разбира се. Татко винаги е тук да те спаси, нали?! - присмя се Бенет, поради силно разкървената си устна едва говореше. - Шибано богаташче! - каза той сякаш единствено, за да подразни Джей.
-Хайде. Да вървим. - каза със спокоен тон Джеръми и задърпа Джъстин, който му се противеше доста.
-Пусни ме. - изръмжа той и отдръпна ръката си.
-Да, тръгвай си. И следващия път ни донеси по-хубава трева. - изсмя се Бенет, а Чаз и другото момче го придружиха. Това беше много, много лошо.
-Явно ще има за какво да си говорим. - процеди Джеръми през зъби докато вървяхме на път към къщата. По дяволите! Не трябваше да става така и то точно днес.