My new life. - book 1 (BG fanfiction)

Part 12

  След като си поговорихме със София. И то доста. Се разходихме и по магазините в мола, но не купихме нищо. Беше ни приятно просто да си приказваме и да разглеждаме. За такова дълго време в което бяхме разделени имахме много неща за които да си говорим. Когато и разходката ни по магазините приключи Джъстин ми се обади, че идва да ни вземе, защото е свършил работата си и ние за запътихме къмизхода на мола.
-Нов телефон? - погледна ме София.
-На Джъстин е. Нали ти казах, че моя се развали? - казах, а тя кимна - Джъстин ми даде старият си телефон, който всъщност не е много стар понеже е нов модел, а той не го е ползвал много. Но ще трябва да му го върна и да си купя нов скоро дори той да твърди, че този не му трябва.
-Ясно. - каза тя - И какво мислиш да правиш, за да изкараш пари?
-След екскурзията мисля да започна работа някъде. Не мисля че мама и най-вече Джеръми ще са много съгласни, но мога да опитам.
-Така е.
-О! Забравих да ти кажа. - усмихнах се широко, когато излязохме от мола и се огледах за бмв-то на Джъстин.
-Какво има? - погледна ме София.
-Ще уча за адвокат! - казах щастливо.
-Сериозно ли? - ахна тя - Много се радвам! Това е чудесно. Винаги си искала да следваш за това.
-Да знам. И без Джеръми това нямаше да се случи. Безкрайно съм му благодарна. - казах с усмивка - Ето го Джей. - посочих колата и тръгнахме на там. Когато стигнахме се качих на мястото до шофьора, а Джъстин ме целуна без да му пука че и София е в колата.
-Може ли аз да карам? - попитах го и го погледнах мило.
-Ммм...- замисли се той.
-Моля тее.
-Добре, добре. Спри да ме гледаш така. - засмя се той, а след това разменихме местата си. Когато бях на шофьорското място запалих колата и тръгнахме. - Щях да забравя. Говорих с Раян днес. Довечера всички ще излизат и ме попита дали искаш да дойдеш с нас. Мисля, че ще ходят пак на онзи клуб на който бяхме предния път.
-Това е чудесно. Може ли и София да дойде? - погледнах за малко към Джъстин, а след това върнах погледа си към пътя.
-Разбира се, иска ли питане. - засмя се Джей. - Ако иска може да остане днес вкъщи и вечерта след клуба да си тръгне.
-Наистина? - зарадвах се - Соф, съгласна ли си?
-С удоволствие, но нямам какво да облека.
-О, спокойно. - казах пренебрежително - Ще вземеш нещо от моите дрехи или от тези не майка ми. Ще го измислим. - намигнах. Да, майка ми имаше вкус за обличане. И то доста добър. Учила е за моден дизайнер и въпреки че нямахме много пари и дрехите и не бяха от най-скъпите, тя ги съчетаваше така, че да изглеждат скъпо и готино в същото време.
-Ще ти кажа от къде да обърнеш към имението. - обади се Джъстин на седалката до мен.
-Имение? - попита София.
-Там където живеем. - погледна я Джъстин спокойно сякаш всеки втори човек на света живее в имение.
-И на мен ми е трудно все още да свикна. - казах на София.