My new life. - book 1 (BG fanfiction)

Part 29

Докато бях леко заспала усещах целувките не Джъстин по цялото ми лице. Отворих очите си и го погледнах, а той ми се усмихваше.
-Казаха, че скоро ще пристигнем. - каза ми той.
-Но въпросът е къде? - попитах го и се засмяхме заедно - Благодаря ти за прекрасната изненада, Джей. Наистина е добра идея да вземеш и приятелките ми.
-Ще ти хареса още повече, когато видиш къде отиваше. Или поне се надявам да ти хареса. Много е красиво. - каза ми той и ме целуна, а аз задълбочих целувката ни. Той не отстъпи и започна борба с езиците ни. Беше толкова хубаво.
-Хей, хей, хей! - намеси се Итън - Братле, ако смятате да си правите бебе или нещо, изчакайте поне да пристигнем. - каза той, а аз и Джей се спогледахме и се засмяхме. Само, ако знаеше колко е прав!..

***

Когато самолетът кацна виждах само доста сняг през малкият прозорец. Беше почистено, разбира се, но си личеше че е снежно. В същото време беше много красиво. Останалите се отправиха към изхода на самолета, доволни че най-сетне сме пристигнали.
-Скъпа, облечи се. Навън е доста студено. - каза ми Джъстин, вадейки ме от собствените ми мисли. Естествено, аз го послушах и облякох дебелото яке, което той настояваше да си взема с мен. - Хайде. - хвана ръката ми и заедно напуснахме самолета, като преди това се огледах да не съм забравила нещо там.
-Джъстин къде ме доведе? - засмях се, когато слязохме от самолета.
-Ще ти хареса. - каза ми той, докато държеше ръката ми. Мисля, че не споменах колко готино всъщност изглеждаше той. Беше облякъл черно худи, черни дънки и бяла зимна шапка. В същото време навън печеше слънце и си беше сложил слънчевите очила , които го правеха още по-секси. Да, и аз се чудех как не измръзва без яке в това време. - Скъпа, слушаш ли ме?
-Не. - признах си и го погледнах, докато държах ръката му. Той се засмя със сладката си усмивка. - Казах, че ще вземем една от онези четири коли. Багажът ни е там също.
-О. - кимнах му - Джъстин, къде всъщност сме? - попитах го, сещайки се че аз дори не знам къде се намираме. За пореден път той ми се засмя. Е, радвам се че съм му толкова забавна.
-В Аспен, щата Колорадо. - отговори ми простичко той, а след това се качи в първата голяма черна кола.
-Ти ли ще караш? - погледнах го учудено.
-Ами да.
-Но... от къде изобщо знаеш пътя? Бил ли си тук преди? - попитах го.
-Много пъти. - обясни ми той - Когато бях малък често идвахме тук. Знам пътя до вилата като дланта на ръката си.
-Нека позная. И въпросната вила е твоя, нали? - отново го погледнах, а той кимна - С какво още ще ме изненадаш?
-Само с хубави неща, бебчо. - намигна ми той.
-Джей? - погледнах го сериозно, а неговият поглед подсказваше колко е любопитен - Страх ме е.
-От какво? В безопасност сме, скъпа. Това е просто вила и малко сняг. - отговори ми той.
-Не от това. - врътнах очи и се засмях - Страх ме е от това, че съм бременна. - обясних му, а той хвана ръката ми.
-Всичко ще бъде наред, обещавам ти. - каза ми той - И когато това дете се роди ще идваме тук с него и тримата заедно ще си играем в снега и ще го науча да кара сноуборд.
-Звучи хубаво. - усмихнах се.
-И ще бъде.
-Ами когато надебелея? Знаеш, че тялото ми ще се промени. Ще ме обичаш ли още? - погледнах го отново.
-Що за въпрос? Разбира се. Чувствата ми няма да се променят, когато те видя по-пълна. А и ти няма да си дебела, а бременна, Изабел. Това е различно. - обясни ми той, а аз кимнах - Искам да си спокойна, окей? Не мисли за това. Обещай ми.
-Обещавам ти. - усмихнах се - Ще бъда спокойна. И ще се забавлявам.