My new life. - book 1 (BG fanfiction)

Part 31

-Е... Как вървят нещата между вас? - попита ме Дария докато вървяхме по улиците изпълнени с магазини.
-Доста добре. - усмихнах се - Защо?
-Просто питам. Направи ми впечатление, че Джъстин се държи много заповеднически. Предположих, че имате някакъв проблем. Това е. - повдигна рамене тя. Така ли изглежда?! Имам в предвид... толкова зле? Сякаш имаме проблем? Е, единственото нещо, което ще имаме е бебе. Предполагам това до някъде си е проблем, но все някак ще се справим. - Извинявай, не исках да те натъжа. Но така ми се стори. А аз много искам нещата помежду ви да са наред. Откакто сме дошли тук си доста затворена в себе си и умислена. Сякаш се е случило нещо.
-Добре, виж... ще ти кажа. Нищо лошо не се е случило, даже напротив. Това което се случи е много хубаво, но аз изпитвам... - бях прекъсната от Дария.
-Боже мой! Виж! - каза радостно тя, а аз погледнах на къде ми сочи - Това е бебешки магазин! Толкова са сладки. - изкикоти се тя, когато погледна малките дрешки на витрината. Усмихнах се при гледката. Единственото странно беше, че тя е развълнувана повече от мен. - Нека влезем. - предложи ми тя и ме задърпа към магазина.
-Но какво ще правим тук? - попитах я, а тя се ухили.
-Само ще разгледаме. Хайде. - каза ми и преди да се усетя бяхме в магазина. Дария разглеждаше всичко с голям интерес. Спря се на едно много сладко жълто боди с картинка отпред. Беше за малко бебче. - Какво мислиш? - попита ме, а аз вече започвах да си мисля, че тя знае нещо. Защо иначе влязохме тук? Защо ме попита какво мисля?
-Ъм... да, хубаво е. - беше единственото, което успях да кажа.
-Мисля да го взема. - каза тя, а аз ококорих очите си.
-Защо? В смисъл за какво ти е? - попитах я объркано - Според мен е по-добре да излизаме. Има толкова други магазини, които може да посетим, а ти се спря тук без причина. - казах бързо и хванах ръката и като я задърпах към изхода на големия магазин, но тя ме спря.
-Чакай. Какво ти става? - погледна ме учудено тя.
-На мен ли? На теб какво ти става? - попитах я.
-Изабел. Аз съм бременна. - каза ми, а аз я гледах със много смесени емоции, но най-вече учудено. - Знам, че е нещо ново и че ще кажеш, че с Крис сме прекалено млади, но аз всъщност много се вълнувам. Не съм казала на никого. Ти си първата, която научава. Е, освен Крис и родителите ни. - подсмихна се тя, а аз я гледах с отворена уста. Буквално. - Стига, не е кой знае какво. Аз знам, че ще се справя с това. Не ме гледай по този начин.
-О, Боже! - беше единственото, което успях да кажа и прегърнах Дария. - Толкова се радвам за теб! - казах и в този момент осъзнах, че това което ми се случва всъщност е съвсем нормално и не е странно. Наистина не съм сама в това. - Н-но как? Кога научи?
-Още преди месец. За това имах проблеми с нашите, но сега нещата са добре. Мисля. - каза тя и се усмихна.
-Аз също съм бременна. - измърморих. Беше толкова странно да го казвам.
-Какво? - погледна ме учудено тя.
-Ами да. Научих преди седмица, но не исках никой да знае. Опитах се да ти кажа отвън, но ти полудя. - обясних.
-Чакай, чакай. - погледна ме още по-объркано тя - Джъстин знае ли? - попита, а аз кимнах като продължиш да разглеждам дрешки. - За това ли се държи толкова строго, а ти си унила? Не иска ли това бебе? - погледна ме тя съжалително.
-Не, всъщност аз бях тази която искаше да го махне. Той просто е много предпазлив. - повдигнах рамене и я погледнах - Страхувам се от всичко, което ми се случва напоследък. Това е. За това нямам настроение.
-А трябва да имаш. Защото имаш Джъстин и това е най-важното. Знаеш, че той ще се грижи за вас. Не бива да си тъжна, а напротив. - усмихна ми се тя.
-Знам това. - съгласих се - О, виж. - показах и едно много готино комплектче за малко бебе. Когато бях по-спокойна вече и на мен ми се прииска да го купя. А трябваше ли? Всъщност, защо не?! Имах достатъчно пари в картата, която Джей ми даде. А и не ги харчих за себе си, а за нашето дете. Все пак ние ще бъдем едно семейство не виждам лошо в това да разполагам по-свободно с парите му. - Вече и на мен ми се иска да го взема. - подсмихнах се.
-Хубаво е, но е в синьо. - каза ми тя - Няма как да знаеш, че ще е момче.
-Сигурна съм, че ще е момче. - отговорих - Просто имам такова усещане. Иска ми се да е момиче, но нещо ми подсказва, че там вътре има момче. - казах и посочих все още плоският си корем, а тя се засмя.
-Знаеш ли какво? Вземи го. Не мисля, че дори да е момиче би било някакъв проблем. - усмихна ми се Дария и двете заедно избрахме още няколко неща. Разбира се, внимавахме да не прекалим с тези покупки.
Отправихме се към следващият магазин, който ни хвана окото. Беше доста луксозен и голям. Когато влязохме ми направи впечатление, че дамите които пазаруваха от там изглеждаха доста спретнати. Носеха хубави кожени палта и токчета. Мислено се засмях на избора ми за тоалет. Все пак с Дария започнахме да разглеждаме и си харесахме много неща. Няма смисъл да го отричам. Цените също не бяха никак ниски.
-Мисля да пробвам тази рокля. - каза ми моята приятелка, докато държеше в ръцете си къса рокля в тъмно син цвят, която беше подходяща за дискотека. Бях повече от убедена, че ще и стои добре. - Имам пари, за да я купя, но заслужава ли си? - попита ме тя докато вървяхме към пробната, която беше близо до витрината на самия магазин.
-Пробвай я и ще разберем. Нищо не губиш. - усмихнах се - Имаме много време.
-Честно казано съм малко гладна. - засмя се тя докато се преобличаше, а аз я чаках отпред.
-Аз също, но скоро ще се върнем за обяд. - казах и.
Докато гледах замислено през прозореца на магазина видях позната фигура. Не! Две познати фигури. Една мъжка и една женска. Или с други думи. Джъстин и Триша. Какво правеха двамата навън? Нали бяха на пистата с останалите? Усетих как тялото ми се изпълва с гняв и ревност, и тъга и какво ли още не. Двамата влязоха в бижутерски магазин. По-скоро първи влезе Джъстин, а след него и тази кучка. Бижу ли щеше да и купува? Нищо не разбирам. Всичко, което ми наговори той лъжа ли беше?
-Какво мислиш? Изабел? - попита ме Дария, а аз посочих прозореца.
-Виж! - казах ядосано.
-О, Крис! - каза тя радостно и чак сега забелязах, че и той се приближава в същия магазин.
-Не. В магазина влезе Джъстин, а след него Триша. - обясних.
-Странна работа. Тази кучка какво ли прави с тях?
-Не знам, но това ме безпокои. Джъстин е спал с нея. - казах разтревожено на Дария.
-Не се притеснявай. Тя е спала с всички до колкото знам. Дори с Крис. - каза ми тя и аз я погледнах - Какво мислиш? Добре ли е за цената си?
-Вземи я. Аз плащам. - усмихнах се.
-Какво? Не може. - каза тя категорично.
-Хайде! Помогни ми да отмъстя на Джъстин, ако си истинска приятелка. Тази карта трябва да бъде изцедена до стотинка. - казах и показах картата, а тя се усмихна злобно. Започнахме да пробваме почти всяка дреха от магазина. Повечето ни харесваха, така че няма проблем. А и без това не си взех достатъчно топли дрехи. Трябваше да се запася. Замислих се дали не постъпвам подло спрямо него, но той постъпи още по-зле. Това ще му е за урок. Не бива да остава ядосана жена с карта. Когато бяхме готови и решили какво точно ще вземем, а нещата не бяха никак малко, се отправихме към касата. Отне на жената час, за да маркира всичко, което сме избрали, а ние чакахме търпеливо. Хубавото беше, че в магазина бяхме само ние и още две по-възрастни жени.
-Тридесет и пет хиляди осемстотин и двадесет, моля. - усмихна се любезно жената. Никога не бях харчила толкова много пари. Да не говорим на един път!
-Заповядайте. - усмихнах се и подадох картата, която държах, а Дария ме гледаше с отворена уста. - Може ли да ми кажете дали картата е присушена вече? - засмях се, а жената ме погледна странно.
-Госпожице, в тази карта е имало общо 50 хиляди долара. Остават ви още доста пари. - отговори ми тя. По дяволите!
-Дария. - обърнах се към нея - Нека вземем и подаръци за майките си. И разбира се нещо за София и Рейчъл. - усмихнах се, а тя веднага се запъти към дрехите и чантите. В магазина имаше и обувки на висок ток и не пропуснахме да си вземем. Както и страхотно бельо, което познайте кой няма да ме види да нося. Джъстин.
Когато официално бяхме приключили с покупките си ги разпределихме кое за кой е и уредихме един човек да закара всичко до вилата ни. Мисията ми беше изпълнена и в картата останаха само три долара. Бих изхарчила и тях, но реших да не прекалявам.
Човекът закара не само покупките ни, но и нас до вилата. Когато влязохме все още нямаше никого и се носеше аромат на вкусния обяд. Не питайте как с Дария замъкнахме всички покупки до стаите си. Хубавото беше, че поне не бяха много тежки. Подаръците за София и Рейчъл, които бяха доста, оставихме в хола. Мързеше ни да ги носим до горе, а и щеше да е изненада да ги видят още с влизането. С Дария си направихме портокалов фреш и седнахме пред телевизора, за да си починем. Да пазаруваш толкова се оказа трудно и изтощително.
-Леле! - чух гласа на Рейчъл и се обърнах. - Това за нас ли е?
-Какво е всичко това? - попита София.
-Парите ми. - отговори и Джъстин спокойно и ме погледна докато държеше телефона си в ръка. Не знаех как да реагирам. Чувствах се много лошо в този момент. Постъпих много лошо. Хвърлих парите му на вятъра, защото ревнувах.
-Уникални саа! - изписка радостно Рейчъл и аз се усмихнах.
-Може ли да поговорим? - попита ме Джей, а аз кимнах. София забеляза това и погледна към нас доста подозрително, но реших да не обръщам внимание.

Ето я и новата част! ❤️ Извинявам се предварително, ако съм допуснала някакви грешки. Ще се радвам да напишете какво мислите и да гласувате. Очаквайте новата глава много скоро! ❤️