My new life. - book 1 (BG fanfiction)

Part 33

Когато излязохме от банята я увих в мекия бях халат, а за себе си взех една хавлия. Изглеждаше толкова малка и сладка. Отново седна на леглото и ме наблюдаваше. Взех един анцуг и пуловер от нейния куфар и и ги подадох.
-Облечи ги, за да се стоплиш. - казах и целунах челото и.
-Може ли и чорапи? - попита ме сладко тя, а аз се засмях. Естествено веднага и подадох чифт чорапи. Тя се изправи и извади бельо от една торба като веднага го облече. Беше черен дантелен сутиен с червени дантелени прашки. Може да звучи клиширано, но и отиваха ужасно много.
-Ново бельо? - погледнах я с усмивка.
-Да, но не ти ще го съблечеш от мен. - каза тя и ми намигна.
-Още ли си ядосана? - подсмихнах се - Нали знаеш, че още сега мога да го сваля от теб?
-Нали знаеш, че няма да ти дам. - отвърна ми закачливо. След това облече пуловера и анцуга, а накрая обу и чорапите.
-Сериозно. Къде ще слагаме всичко това? - погледнах я, а тя се засмя повдигайки рамене, в знак че не знае.
-Има някои неща и за майка ми. Не всичко е мое. - каза тя и пусна сешоара, за да изсуши косата си. Аз също започнах да се приготвям.

*Мислите на Изабел*

-Хей, хора! - поздравих всички, когато слязох на първият етаж от къщата. - Как е?
-Беше по-добре преди да се появиш. - измърмори си под носа Триша, но беше достатъчно силно и ясно, за да чуя. Това беше. Преля чашата. За коя се мисли, че да си позволява да ми говори така?!
-Пак ли ти? - погледнах я лошо - Какво правиш тук?
-Това е домът на Джъстин. Защо да не бъда тук? - отвърна ми нагло.
-Ъм, всъщност... това е и мой дом. - казах и - Така че, предлагам да си вървиш. - усетих как всички погледи са забити в мен.
-Ха, - Триша се изсмя злобно - Неин бил. Скъпа, аз и Джъстин израснахме заедно тук. Нищо тук не е твое. За коя се мислиш? - погледна ме учудено - Ти си просто поредната. Приеми го. Нито Джъстин, нито който и да е друг не те взима на сериозно.
-Не е необходимо някой да ме взима на сериозно. - усмихнах и се - Виж, реално погледнато Джъстин ми е доведен брат. Не знам дали ти мина през ума, но това до някъде означава, че колкото е негово толкова е и мое. А сега си върви.
-Ти си му сестра. - изсмя се тя - Още по-зле. Значи просто си те държи, за да има какво да чука, когато му е скучно вкъщи.
-Виж какво, кучко, не ми се разправя повече с теб. Ти си човека на който най-малко дължа обяснение за каквото и да е, защото ти си тази която не значи нищо, а не аз, ясно?! За това веднага се махай от дома ми! - казах и започнах да я бутам към изхода - Не обичам да си играят с търпението ми. Приеми го, че не си желана тук. Джъстин вече не е свободен, а на мен ми е доста неприятно когато разни курви като теб са около него. - казах и затворих вратата пред лицето и. Когато се обърнах всички ме гледаха смаяно, а от стълбите се чуваше тихо ръкопляскане. Идваше от не кой да е, а от Джей.
-Напоследък виждам доста твои нови страни, които не съм подозирал, че съществуват. - каза той.
-Тя мина всякакви граници. Не искам да я виждам наоколо повече. - казах му, а той кимна с усмивка.
-На мен ми хареса това. - обади се София - Даде и да се разбере! - каза тя и се засмях - Само не завиждам на това дете с такава лоша и строга майка.
-Дете ли? - погледна я Рейчъл.
-Тя не знае ли? - попита ме София.
-Казах само на Дария. Ти и Итън знаете по случайност. Така че не, не знае. - обясних.
-Как можа да не ми кажеш, Изабел! Нали уж сме приятелки. - каза Рейчъл, но не беше ядосана, а радостна - Не слушай София, ясно? Това бебе ще има най-готината и най-добрата майка на света. Сигурна съм в това.
-Благодаря, Рейч. - усмихнах се и седнах около масата при тях, а до мен се настани Джъстин. Беше време за вечеря.
-Хора аз също трябва да ви кажа нещо. Тоест аз и Крис. Причината само аз да знам за Изабел е защото само тя знаеше за мен. - въздъхна Дария - Аз също съм бременна.
-Чакайте, какво?! Това вече е шокиращо! И двете? - ухили се широко Рейчъл, а ние кимнахме. - Това е толкова готино! София чакай ме, за да може и ние да сме двете. - пошегува се тя и всички на масата се засмяхме, без Зак.
-Рано е за това, окей?! София ще има да почака. - каза той.
-Но защо? - Рейчъл го погледна и направи кучешка муцунка - Представи си малко бебче.
-Да, сладко. Но за сега ще се задоволите с бебетата на Изабел и Дария. - каза Итън като отново ни разсмя а Зак се съгласи с него.
-Е как ще ги кръстите? - попита ни София, а аз я изгледах странно.
-Няма да раждаме утре, Соф. - казах и - Но иначе... Джейсън.
-Ооо. - каза сладко Рейчъл - А ако е момиче?
-Не ми се вярва. - нацупих устни, а Джей се засмя и ме целуна.
-Аз не съм мислила за име. Смятам, че е рано. - каза Дария.
-Рано си е. - кимна Крис.
-Хей! Какво ще кажете да отидем на клуб тази вечер? - обади се Рейчъл.
-Идеално! - съгласи се веднага Зак.
-Ъъм... не ми се ходи много. - каза Дария.
-О, стига. Забременя и започна да си скучна! - нападна я София.
-Хей! Не съм скучна. Просто не ми се ходи.
-На мен също. Ще останем тук и ще гледаме филми пред камината. Какво ще кажеш? - погледна я Крис.
-Звучи ми като романтична среща и съм съгласна, разбира се. - каза му тя.
-Е, добре. Явно останалите отиваме на дискотека. След два часа да сте готови! - каза Итън и ние всички кимнахме. По-късно всички се разотидохме по стаите, за да се приготвим.
Реших да облека една от новите си рокли. Беше с кръстосано деколте, а надолу беше по тялото. Все още можех да си позволя да я нося, защото коремът ми не беше много пораснал. Взех малката си чанта и обух едни от новите високи обувки, които жената в магазина обеща, че са удобни.
-Наистина не мога да те позная. - каза ми Джей, докато навиваше ръкавите на тъмно синята си риза. Беше я съчетал с черни дънки и изглеждаше доста добре.
-Какво? Но защо? - погледнах към него с усмивка.
-Никога не носиш високи обувки на дискотека. - отбеляза той, а след това огледа роклята ми преценително - Тази рокля ми харесва. - каза.
-Благодаря, защото се притеснявах дали ще стои добре. Чудих се дали да я купя.
-Нима? Чудила си се? - попита той съркастично, а аз се засмях - Стои ти много добре. Дори е притеснително. - погледна отново към мен.
-И защо така?
-Първо, защото ми иде още сега да я сваля от теб и второ, защото всеки мъжки поглед ще те изпива тази вечер. - каза той докато се приближаваше към мен. Вече усещах как роклята ще бъде съблечена от мен за секунда от Джъстин. И после ще трябва да я облека отново...