My new life. - book 1 (BG fanfiction)

Part 14

-Къде си? - попитах Майк веднага щом ми вдигна телефона. Държах се нормално.
-На нашето игрище сме, брат. Преди час тръгнахме от дискотеката и дремем тук. Идвате ли? - отговори ми той.
-Да. - казах и му затворих. Веднага се качих в колата. Имах усещането, че карам като бесен, но не ми пукаше. За броени минути бях до парка. Когато отидох на игрището срещнах глупавата физиономия на Майк.
-К'во става, брат? Къде е...- преди да успее да довърши му забих един юмрук в лицето. И преди да се осъзнае го хванах и го опрях в мрежата на игрището.
-В болница е. - извиках му - И знаеш ли какво ми казаха там? Някой и е сложил наркотици в алкохола. Предозирала е. Можела е да умре на място. - отново го ударих. Нямаше и да спра но останалите ме отдръпнаха от него.
-Не съм и сипвал нищо. - каза той.
-Майк! - обади се Итън. - Недей да лъжеш. И двамата знаем, че го направи. Няколко пъти. Видях те на бара преди да занесеш чашите към сепарето.
-Знаел си? - извиках и на Итън.
-Нямах идея, че е за нея, брато. Мислиш ли че ако знаехме със София нямаше да го спрем? Питах го веднъж защо го прави. Единственото което каза е, че е за забавление. За да изчука някаква си там по-лесно, но наистина нямахме идея, че е за Изабел. Той не спомена името й. - обясни приятеля ми.
-Пусни ме. - казах на Крис и той ме пусна - Повече не искам да те виждам никъде около себе си, ясно ли ти е? Ако само още веднъж те видя около Изабел ще те убия. - казах на Майк и си тръгнах.
Вървях към колата си и баща ми ми звънна по телефона.
-Къде си? - попита ме веднага щом му вдигнах.
-Идвам. - казах - Имах работа с един нещастник. Разбрах кой е дрогирал Изабел. Тя как е?
-Добре е, събуди се. Търсеше те. - отговори ми той, а това ме накара да се усмихна.
-След малко ще съм там. - казах и затворих телефона. Качих се в колата и потеглих към болницата. Нямах търпение да видя невинното ми момиче.

***

-Добре ли си? - попитах когато влязох в стаята. Бяхме само двамата понеже нашите отидоха да пият кафе.
-Вече да. - засмя се тя. -Майка ми си мислеше, че се друсам.
-Аз съм виновен. Обещах ти да те пазя и не го направих. Съжалявам.
-Беше зает да танцуваш с Наташа. - усмихна ми се тя, но знаех че е фалшива усмивка.
-Не съм танцувал с нея. Тя ме беше прегърнала, но не сме танцували. - поясних - Но трябваше да се отдръпна така е. Просто това между нас е от толкова скоро и... не можем да кажем на никой. Не съм свикнал. Извинявай и за това. - отидох до нея на леглото и я прегърнах. - Радвам се, че си добре.
-Няма нищо. - усмихна се, но този път истински - Аз не трябваше да танцувам с Майк и да му давам да ме напие.
-Проблема е, че не само те напи, но и надруса. - казах.
-Да. - въздъхна тя - Но за какво го е направил? - погледна ме.
-За да спи с теб. Нещастник. - стиснах я по силно в ръцете си - Не знае с какво се захваща! 
-Спокойно, Джъстин. - усмихна ми се тя, а аз се разтопих - Важното сега е, че ще мога да пътувам и утре отиваме на екскурзията. - усмихна се още по-широко, а аз се засмях и я целунах.
-Наистина се радвам, че си добре. Не знам какво щях да правя иначе.
-И аз се радвам. - усмихна ми се - Но ще трябва да обясниш на нашите какво точно се е случило, защото не искам да си мислят, че взимам наркотици или нещо такова. Майка ми се е побъркала. - врътна очи тя, а аз се засмях. Беше много сладка. - Ей, не е смешно!