My new life. - book 1 (BG fanfiction)

Part 32

-Защо? - попита ме Джъстин веднага щом влязохме в стаята ни. Която между другото беше пълна с торби в единия край.
-Защо какво? - погледнах го сякаш нищо не се е случило и обстановката в която се намирахме е супер нормална.
-Сериозно ли ме питаш? - погледна ме той - И си изхарчила всички петдесет хиляди за тези дрехи?
-Не. - казах му, а той ме погледна любопитно - В дрешника има още. Но не съм разопаковала нищо. - смотолевих.
-Не мога да те позная. Имам в предвид нямам против да изхарчиш 50, 100, 200 хиляди за дрехи и обувки. Не ми пука за това. Но момента в който получих съобщение от банката, че картата ми е празна разбрах, че става нещо. - каза ми той - За бога, Изабел! Помислих, че са те ограбили или че ти се е случило нещо още по-лошо!
-Наистина ли? - попитах го - Не ми изглеждаше много притеснен докато купуваш бижута на Триша! - извиках му.
-Какво? - той също ми извика - Не съм и купувал никакви бижута! От къде го измисли?!
-Видях ви. Не се опитвай да ме лъжеш. Всичко ми е ясно. - казах му с насълзени очи - Всичко, което ми наговори е една голяма лъжа и не виждам смисъл в нея. Защо не ми каза, че я харесваш? За това ли дойдохме тук?
-Изабел! - изкрещя ми той толкова силно, че сигурно се е чул чак в съседните къщи. Бях го виждала всякакъв, но не и толкова ядосан на мен. Когато го погледнах не се сдържах и се разплаках. Сълзите започнаха да се стичат сами по лицето ми. - Успокой се, чу ли? - каза ми с малко по спокоен тон - Съжалявам, ясно? Но много ме притесни. Ти просто не си такава. Не харчиш никакви пари, а да не говорим за петдесет хиляди. Нямам проблем с това харчи колкото искаш, все пак за това съм ти я дал, но ти ме извади извън кожата ми. Тръгнах да те търся заедно с Крис. Не знаех къде може да... - не го оставих да довърши.
-С Крис и с онази, нали? - погледнах го, докато все още плачех.
-Бях само с Крис. - той въздъхна.
-Но аз ви видях! Защо ме лъжеш? - казах му - Защо беше с нея? Аз също се притесних, когато ви видях заедно.
-Защото аз... - започна, но млъкна - Виж не бях с нея. Решихме да се разходим в града с Крис, но тя дойде с нас за малко и след това се прибра. Нищо не се е случило.
-Но ти влезе заедно с нея в магазина! - продалжих да настоявам и да му викам.
-Да и?
-Какво ''да и''?! На себе си ли купи бижута? Защото ти много обичаш ей така да си влизаш в магазини, в които продават женски бижута? Или защото ти е било супер интересно да разглеждаш там и то не с приятелката си, а с Триша? - погледнах го - Не ме прави на глупачка, Джъстин.
-Не те правя на глупачка.
-Тогава си признай защо бяхте заедно в този магазин.
-Не мога да ти кажа защо. А и не бях само с нея. Бях с Крис също.
-Не можеш? Е, надявам се до утре да успееш да ми кажеш, защото ще звънна на баща ти и се прибирам обратно! - казах му.
-Не можеш да го направиш!
-Само гледай!
-Изабел, моля те! И какво ще правиш с всички тези дрехи?
-Ами не знам. Дай ги на Триша. На мен не ми трябват. - казах му последно и излязох от стаята като преди това грабнах една жилетка. Облякох я набързо и излязох на двора. Когато минах през хола момичетата питаха дали съм добре, а момчетата ме гледаха странно. Не отговорих на никого. Исках да се махна от тук. В задния двор на тази къща имаше беседка на която не беше наваляло. Седнах там и започнах да плача. Дори не заех защо съм чак толкова чувствителна и приемах всичко така навътре, но чувствах сякаш Джей ме е предал и това ме изяждаше отвътре.