My new life. - book 1 (BG fanfiction)

Part 1

-Вълнуваш ли се, миличка? - обърна се майка ми към мен докато летяхме към новият си дом. До сега никога не се бях качвала на самолет. Харесваше ми, но знаех че скоро ще трябва да кацнем и да се сблъскам лице в лице с новият съпруг на майка ми. Тя ми разказа доста неща за него, разбрах до някъде с какво се занимава и по думите и ми се стори мил и грижовен и сякаш наистина държи на нея, но предпочитам сама да проверя това.
-По-скоро съм любопитна. Никога не съм била в толкова голям град, а сега ще трябва да живеем в него и то с някой, който не познаваме. - казах, а майка ми се прокашля - Добре, де. Някой, който аз не познавам.
-Но скоро ще се запознаете и съм сигурна, че ще го харесаш както и той теб. - усмихна се майка ми и ме целуна по бузата.
Скоро усетих как самолета се накланя надолу и разбрах, че кацаме. Беше време. Новият ми живот започваше тук. За съжаление без София, най-добрата ми приятелка, но пък с нея си обещахме да се чуваме всеки ден. И въпреки това много щеше да ми липсва.
Когато слязохме от самолета отидохме и взехме багажите си. Майка ми започна да се оглежда и веднага разбрах кого търсят очите й. След малко един мъж дойде до нас и честно да си призная се стреснах. Носеше скъсани дънки, потник и целите му ръце бяха татуирани, но пък за сметка на това на лицето му грееше широка усмивка. Майка ми се обърна и когато го забеляза веднага се втурна в прегръдките му.
-Джеръми! - изписка тя и се целунаха. Значи това беше новият и съпруг. Не очаквах да изглежда точно така. Що за бизнесмен е целия татуиран и се усмихва като идиот докато зяпа майка ми? По думите й изобщо не си го представях такъв, но не мога да кажа че не ми харесва. Наистина изглежда добър човек, въпреки че по татусите бих казала по-скоро че е някакъв наркодилър или нещо такова, а не известен собственик на.. доста фирми. Но какво разбирам аз. От друга страна майка ми изглеждаше точно като някоя хлапачка докато е около него. Радвах се за тях.
-А ти трябва да си Изабел? - обърна се той към мен и ми протегна ръката си. Ситуацията беше толкова странна, че забравих какво трябва да направя.
-Да, приятно ми е. - усмихнах се и се здрависахме.
-На мен също. Аз съм Джеръми. - отново се усмихна лъчезарно - Съжалявам, че не успях да дойда да се запознаем. Много исках, но наистина графика ми последните месеци беше доста натоварен.
-Няма проблем, разбирам. - усмихнах му се и тръгнах след него и майка ми към колата му. Истината беше, че нищо не разбирах. Не знаех къде отиваме и какво да очаквам. Вълнувах се, но ме беше и малко страх.
-С Джулия се канехме да направим нещо като семейна екскурзия в края на другия месец. Надявам се няма да имаш нищо против. - говореше той докато караше колата към новият ни дом. Каква семейна екскурзия? Ние дори не се познаваме. Как се предполага, че тримата ще бъдем едно семейство. А и майка ми дори не ми беше споменала, че са планирали подобно нещо.
-Не, нямам. - беше единственото което казах през целия път. Щеше да ми е трудно да свикна. Наистина нямах нищо против екскурзията просто за мен всичко беше ново и факта че той иска да се сближим толкова бързо също ми беше странен.