My new life. - book 1 (BG fanfiction)

Part 2

-Джъстин! Приятелите ти са тук. - провикна се майка ми от долния етаж.
Вече две седмица живеехме с Джеръми и Джъстин. Започнахме да се сближаваме. Не мога да кажа, че заприличваме на истинско семейство, но пък за сметка на това Джъстин обожава майка ми. Смея да кажа, че наистина понякога изглеждат като майка и син, което е странно, но аз се радвам. Нямам идея какво се е случило с неговата майка и не смея да попитам, а и нямам против да се сближава с моята. Най-вече защото мама също е щастлива. Струваше си да се преместя с нея след като я виждах всеки ден усмихната. За сметка на това обаче през тези седмици аз не съм излизала от имението на Джеръми. Нямам приятели и като цяло не познавам никого. Майка ми е заета да си търси работа и ми обръща внимание когато си е вкъщи. Джеръми е против това тя да работи, но мама си е мама. Иска да бъде сигурна, а и я разбирам все пак не може да чака само на него.
-Джъстин! - отново извика тя, а аз сложих една от възглавниците върху лицето си, стараейки се да изолирам досадния шум. Беше рано сутринта, а той си кани приятели. Това не е нормално. Да се събират по друго време на деня, не когато всички спят. Или в случая когато аз спя. Защото майка ми очевидно беше будна,а Джеръми най-вероятно на работа.
След малко провикванията на майка ми спряха и тъкмо когато си помислих, че има шанс да си доспя започнах да чувам разни шумове от другата стая. Стаята на Джъстин. Лошото беше, че бяхме на един етаж. Адски е досадно. Никога не съм влизала в неговата стая, но и нямам желание. Макар, че в момента съм толкова изнервена, че бих станала и отишла да ги накарам да млъкнат. И преди да се усетя без капка срам осъзнах че вече съм се запътила към стаята му и директно влязох.
-Извинявай, може ли ти и приятелите ти да сте по-тихи? Опитвам се да спя! - казах веднага и забелязах как две непознати момчета в стаята ме зяпат. От друга страна стаята на Джъстин беше много готина. И доста по-голяма от моята.
-Чакай малко. По-спокойно. - започна Джъстин - Това си е моята къща ще правя каквото си искам.
-Секси гащички. - отбеляза един от приятелите му и ме погледна. Чак сега осъзнах, че съм само по потник и къси гащи с пингвинчета на тях. Неподходящо облекло за случая.
-Млъквай! - казах пренебрежително и врътнах очи - Казвам само, че се опитвам да се наспя, а вие ми пречите. - отново се обърнах към Джъстин.
-А аз ти казвам да свикваш, защото нищо няма да се промени. И не говори така на приятеля ми.
-Тогава кажи на приятеля си да не обсъжда гащичките ми, защото не ми харесва! - отвърнах му аз.
-Не целя да правя неща които ти харесват, ако не си забелязала. Виж какво вината не е моя, че нямаш никакви приятели и по цял ден си стоиш тук, а сега искаш да ти пазя и тишина докато спиш. Ти не си тази с която ще се съобразявам. След като не ти харесва изобщо да не си идвала. - каза той и аз направих странна физиономия, опитвайки се да прикрия тъжната. Истината е, че думите му ме нараниха, но нямаше да му го покажа.
-Добре, няма значение. - казах само това и излязох от стаята му.
Когато влязох в стаята си започнах да оправям леглото си. След като бях готова измих зъбите си и се излегнах на пода. Замислих се. Думите на Джъстин всъщност не бяха лъжа. Беше прав за всичко. В този дом аз точно съм никоя и най-малко аз трябва да имам претенции за каквото и да било. Усетих как сълзите се стичаха от очите ми. Бях в ситуация без изход. Нямах приятели нямаше и как да си намеря, не можех и да си тръгна заради майка ми, нямаше и на кой да се оплача, защото все пак Джъстин имаше право. Нямам идея какво ще правя.