My new life. - book 1 (BG fanfiction)

Part 30

Сутринта се събудих от приятният мирис на ароматната свещ, уютната топлина в стаята и разбира се - целувките на Джъстин. Усмихнах се, когато видях прекрасното му лице. Погледнах през огромният прозорец, за да си припомня още веднъж къде се намираме. Навън беше приказно. Всичко беше снежно бяло, а от небето нежно се сипеха красиви снежинки.
-Време е да ставаме. - каза ми дрезгаво Джей - Ако те оставя да спиш още ще мине целият ден.
-Имаш право. - засмях се. Наистина беше време да ставаме от леглото. Другите сигурно вече дори са закусили. Говорейки за закуска, корема ми изкъркори.
-Някой май е гладен? - погледна ме Джъстин усмихнато.
-Не съм гладна. - поклатих глава като малко дете.
-Не говорих за теб. - той се подсмихна и целуна корема ми, карайки ме да се засмея. - Говорих за малкото нещо, растящо в теб. - секси рошавата му коса ме погъделичка. Усетих как целувките ми се плъзгат доста по-надолу от корема ми и го погледнах учудено.
-Нали беше време да ставаме от леглото? Ще пропуснем закуската. - казах му.
-Това е моята закуска. - отговори той и преди да се усетя устните му бяха залепени за слабините ми.
-О, Господи! - изстенах от удоволствие. Не исках това да спира.

***

-Добро утро, семейство Бийбър. - засмя се Дария - Малко късно се присъединявате.
-Успахме се. - изплезих и се нарочно и седнах на масата. Започнах да се оглеждам какво точно ми се яде. На масата наистина имаше доста неща. До колкото знам тук си имаше жена, която зарежда хладилника, а и също готви. Миришеше много приятно, на нещо много познато още от детството ми. Гофрети! Точно на това миришеше. Не бях яла от доста дълго време, а и имайки в предвид състоянието ми ми се ядеше много. - Има ли гофрети? - попитах и се поогледах на масата.
-Опа. - обади се женски глас, който определено не принадлежеше на приятелките ми - Май изядох последната. - погледа ми се насочи в другия край на масата и видях Триша, която нагло пъхна гофретата в устата си. Как ли не я бях забелязала по-рано? И какво изобщо прави тук това момиче? Нямаше ли си къща?!
-Няма проблем. - усмихнах се фалшиво - Ще си направя.
-А ти какво правиш тук изобщо? - бях изненадана от въпроса на Джей, който беше насочен към Патрисия.
-Гониш ли ме, Джъстин? - попита го усмихнато тя и наклони глава на една страна - До колкото си спомням, когато бяхме по-малки нямаше против да закусваме заедно.
-Не те гоня Триш. Просто попитах. А и вече не сме малки, ако не си забелязала. - отговори спокойно той.
На мен ми омръзна от този разговор и станах от масата. Отидох в кухнята и забелязах, че си има оставена смес за гофрети, което ме зарадва много. Това олесняваше работата ми.
-Някой друг иска ли? - провикнах се, а Крис вдигна ръка в знак, че иска. След минути всичко беше готово и ги занесох на масата. Сложих течен шоколад и плодове. Изглеждаха много добре.
-Превъзходни са. - каза Крис, а аз се засмях. Бяха наистина вкусни, ако трябва да съм честна.
-Е, какво ще правим днес? - попита Рейчъл с усмивка.
-Мислих си да отидем да покараме ски или сноуборд след закуска? - предложи Зак и целуна Рейч по бузата.
-Скиии! - изпляска с ръце София - Изи какво ще кажеш? Отиваме, нали? - погледна ме развеселено. Когато бяхме малки със София карахме ски. Не мога да кажа, че бях много добра, но на приятелката ми много и харесваше. За това ходих с нея. Аз лично не съм фен на зимните спортове. Просто защото не ми е много забавно.
-Ами... да, добр... - бях прекъсната от прокашлянето на Джъстин, който поклати глава. Идеално знаех защо го прави. Винаги се опитваше да ме предпазва.
-Защо не, Джъстин? - погледна го Рейчъл, а той видимо се стресна и не знаеше какво да и отговори. Явно искаше само аз да забележа знака му на несъгласие.
-Зимните спортове не са най-силната ми страна. - усмихнах им се.
-Като по-малки винаги карахме ски. - намеси се Соф.
-Да, знам. Ще си помисля. - отговорих.
-Все още мисля, че не е добра идея. - каза Джей.
-Защо? - погледнах го.
-Защото това си е голям адреналин. Да не говорим, че може да паднеш. - отговори той изнервено и имаше право. Не биваше да рискувам. Явно всички от масата помислиха, че той ми се кара, защото го погледнаха доста странно. Дори ми стана смешно.
-Брато, успокой се. - каза му Зак - Тя няма да се счупи.
-Да, Джъстин. Тя не е някоя порцеланова кукла. - каза Триша, а погледа и издаваше завист.
-Какво ще кажеш да отидем по магазините, хм? - погледна ме Дария - На мен също не ми се ходи на пистата.
-Идеално. - усмихнах се и забелязах, че Джъстин си отдъхна.
-Някой друг иска ли да ни придружи? - погледна ги Дария усмихнато, но никой не отговори - Е, явно сме само двете. - каза ми тя. Но това означаваше ли, че и Триша отива на пистата? С Джъстин? Нямах нужда от втора Наташа тук. Изобщо не ми харесваше това момиче. Да, знам, че на Джей му пука само за мен, но ревнувам. Какво да направя?!
-Отиди и си облечи някакъв пуловер. Ще измръзнеш само с тази тениска. - каза ми Джъстин. Беше толкова предпазлив, дори повече от мен. И на моменти това ме дразнеше, но не исках да се зароди спор между нас за това просто станах и се запътих към стаята, за да сложа някакъв пуловер.
Когато бях в стаята се погледнах в огледалото и забелязах, че изглеждам доста добре. Носих сини дънки, а вътре бях пъхнала бялата си тениска, която беше супер сладка, защото на нея беше изобразено някакво мече. Извадих черният си пуловер от куфара и го навлякох върху тениската. Беше универсален размер и стоеше доста свободно. Обух и черните си кецове, които имаха лъскаво по себе си, но в същото време бяха подходящи за зимата. Към тоалета добавих и моята чанта Chanel boybag и изглеждаше много сладко. Когато се уверих, че съм взела всичко необходимо грабнах любимото си късо яке, което беше в бял цвят и също ми стоеше доста огромно, и излязох от стаята.
-Готова съм. - казах, когато вече бях слязла долу и се усмихнах.
-Сигурна ли си, че така ще ти е топло? - Джъстин ме попита и отново погледите от масата бяха насочени към него. Приятелките ми ще го намразят за това, че се държи по този начин, но това е само защото не знаят истинската причина. Джей се притесняваше прекалено много за мен и за бебето.
-Джъстин. Не се обиждай, но мисля, че се държиш прекалено предпазливо с Изабел. Дай и пространство да диша. Тя може да се грижи сама за себе си. Не е бебе. - каза му София и той я погледна.
-Не се меси, окей? - това беше единственото, което и каза, а приятелката ми се изчерви. В този момент не знаех какво да кажа и кого да защитя. Знаех защо Джъстин е такъв напоследък, но и знаех как изглежда това отстрани. Все едно ме командва. И именно това подразни София.
-Пич, какво ти става? - засмя се Итън и бутна Джей по рамото.
-Няма значение. - каза той и се намръщи.
-Ще тръгваме ли? - попита ме Дария, а аз кимнах с усмивка. Облякох якето си и прегърнах Джъстин изненадващо както си стоеше на стола.
-Добре съм, ясно? - прошепнах му нежно - Не се притеснявай. И много внимавай на пистата, особено когато Триша е там. - добавих и целунах бузата му, а той се засмя, защото знаеше, че ревнувам.
-Изии. - провикна се Дария.
-Идвам. - казах и взех чантата си - Чао на всички!
-Чао. И похарчи доста пари! - каза ми Джей и всички се засмяхме, а аз протегнах ръка към него. - Какво? - погледна ме - Дадох ти карта, в която има достатъчно. - каза ми, а аз врътнах очи. Сякаш пък щях наистина да похарча от неговите пари.
-Ключовете за колата. - казах му, а той направи недоволна физиономия.
-Необходимо ли е?
-Няма да вървя в това студено време до центъра на града. - отговорих.
-Добре, добре. - предаде се и ми подаде ключа за черният джип, паркиран в гаража - Нищо, че не знаеш пътя.
-Има си джипиес за тази работа. - изплезих му се.
-Да, добре. Забавлявай се и внимавай. - предупреди ме преди да изляза.
С Дария се качихме в колата, която разполагаше с навигация. Въведох мястото до което искахме да стигнем и започнах да шофирам. Нямах търпение да разглеждам по магазините, да се отпусна и да не мисля за нищо. Да, въпреки че преди не разполагахме със средства пазаруването определено ми помагаше да разпусна. Стигаше ми само да обикалям магазините и да разглеждам.

Хей, хора! Изпитите ми минаха и се завърнах, хаха. Ще се постарая да бъда доста по-активна сега, когато имам време. За следващата част знаете какво да направите - гласувайте и ще се радвам да разбера мнението ви. Целувки!