My new life. - book 1 (BG fanfiction)

Part 17

*Мислите на Изабел*

  -Как така нямаме трета стая? - извика Джеръми на рецепционистката. - Убеден съм, че казах на асистентката си да резервира президентския апартамент и отделно още две големи стаи.
-Да, господине. Тук си пише че президентския е във вашата резервация, но имате само една допълнителна стая. Явно са допуснали някаква грешка. - обясни жената.
-Добре. А можете ли да ни дадете допълнителна стая? - попита майка ми.
-Имаме, но е по-малка и е свободна само за два дни. А така като гледам вие ще сте отседнали тук седмица. - усмихна се тя докато гледаше информацията от компютъра пред нея.
-Какво ще правим? - попита майка ми Джеръми - Ще я вземем ли или може аз да съм в една стая с Изабел, а ти с Джъстин?
-Какво? Но така се проваля цялата ни екскурзия. - каза и Джеръми - Но предполагам нямаме друг избор.
-Освен ако аз и Изабел не вземем голямата стая, а вие си отидете в апартамента? - предложи Джъстин. Браво, Джей.
-Това не е чак толкова лоша идея. - Джеръми погледна майка ми. Тя ме изгледа с недоверие, но накрая се съгласи. Мразя да ме гледа така.

***

Настанихме се в стаята си и Джъстин ме целуна. Отблъснах го понеже не бяхме заключили вратата.
-Ще си взема душ. Идваш ли? - попита ме.
-Не, Джей. Ще подредя някои от дрехите си. Не искам да се измачкат в куфара.
-Ей, какво има? Къде ти е усмивката? - целуна ме отново.
-Тук си е просто майка ми наистина си мисли нещо за мен. И нямам идея какво. Може да ни подозира и очевидно не е доволна от това. - обясних.
-Спокойно. Не вярвам да знае нещо за нас. - каза той и ми намигна. Целунах го и той отиде в банята.
Започнах да оправям дрехите си и някой почука на вратата, а след това в стаята влязоха мама и Джеръми.
-Дойдохме да видим как сте. - каза Джеръми, а аз се усмихнах.
-Добре сме. Всичко е идеално. - казах.
-След малко може да слезем при басейна. Ще дойдеш ли с нас? - попита ме майка ми - Или има още някоя смучка, която си скрила?
-Какво? - погледна я Джеръми. О, чудесно.
 С майка ми по принцип си споделяме много и предполагам това че сега не знае какво се случва я вбесява.
-Изабел, аз не съм глупава. Кажи ми какво се е случило. Колкото и да е лошо ти обещавам, че с Джеръми ще те разберем. От както се преместихме ми споделяш толкова малко, че вече се плаша. Онзи ден беше надрусана, сега ходиш сякаш си правила...няма значение. - тя поклати глава - Дори няма смисъл да се опитваш да го прикриваш ... и тези смучки. Кажи, какво става? - майка ми се изнерви и вече беше започнала да вика, а аз не знаех какво да кажа. -Приятел ли си имаш, какво си правила?!
-Не, мамо нямам. - казах и очите ми се насълзиха. Тя никога не се държеше така. Очевидно беше много притеснена, а аз не можех да и кажа нищо.
-Тогава какво? С кой си правила секс? Предполагам съм толкова заета, че не ти обръщам достатъчно внимание. Започвам да обвинявам себе си за всичко. - каза ми тя.
-Изабел кажи на майка си. Тя много се тревожи. - позволи си да се намеси Джеръми, а аз му кимнах.
-Виж, мамо аз не съм правила секс. Всичко е... - започнах.
-Продължаваш да ме лъжеш. Не разбирам защо го правиш. - извика ми тя - С кой беше? С онзи Майк ли?
-Какво? - погледах я извратено.
-За това ли не искаш да кажеш? - попита ме отново тя, а аз вече усетих сълзите по бузите си.
-Не, мамо. Аз не съм го направила. - казах и категорично - Защо не ми вярваш?
-Значи е с този Майк. След като си толкова убедена, че не си ще отидем на лекар. Тук в комплекса има гинеколог. - Изабел, не мога да повярвам че стигнахме до тук!
-Какво? Ти откачи ли? - извиках.