My new life. - book 1 (BG fanfiction)

Part 4

  *Мислите на Джъстин*

С Изабел се качихме в колата, тоест в една от колите ми, и тръгнахме към клуба, макар че закъснявахме и другите сигурно ни чакаха. Не че ме интересуваше.

-Колата ти е страхотна. - отбеляза Изабел от седалката до мен, а аз карах спокойно по улиците на Лос Анджелис. 

-Това е само една от колите ми. - споменах и се засмях - Ще останеш с отворена оста, когато видиш новия Мерцедес, който купих преди няколко месеца.
-Искаш да кажеш, който баща ти ти е купил. - уточни тя.
-Все тая. Парите са общи. - намигнах и, а тя врътна очи. - Както и да е. Надявам се клуба да ти хареса. Ходила си преди нали?
-Да. Няколко пъти. - отговори - Но не беше кой знае какво. Градът в който живяхме беше малък и имаше около два-три клуба.
-Не си била на дискотека като тази. Най-известната в града е и ходят доста известни личности също. Входа е доста скъп, но наистина си заслужава.
-Какво? - каза веднага тя - Има вход? Защо не ми каза?
-Естествено, че има. Не биха пуснали всеки там все пак. - засмях се на изражението и - Но ти не се притеснявай. Нали си с мен.
-Е и? Не знам дали ще имам достатъчно, за да платя.
-Аз черпя. - намигнах и, а тя за пореден път врътна очи и ме накара да се засмея - Спокойно, ще ми ги върнеш.
-Май много неща трябва да ти връщам. - каза шеговито.
-Е, аз не си ги искам. Но просто като видях изражението ти трябваше да го кажа. - казах и се засмяхме.
-Просто не съм свикнала някой да прави такива неща за мен.
-Какви? - попитах я учудено.
-Да ми угажда по този начин. Като теб и баща ти. Макар че баща ти го разбирам. Той иска да се сближим, но въпреки това е ново за мен и се чувствам странно. Както знаеш съм израснала само с майка ми и не сме имали кой знае какви възможности. - обясни ми Изабел.
-Да, но сега майка ти е женена за баща ми. Нещата са различни. А и колкото и да си досадна, непоносима, дразнеща и наистина.. - бях прекъснат.
-Джъстин. Схванах. - погледна ме тъпо и ме накара да се засмея отново.
-Та, казвах.. колкото и да си всичко това.. ще трябва да ни се наложи да намерим начин да се разбираме. Поне заради баща ми и Джулия. А и освен това наистина харесвам Джулия. Тя е прекрасен човек. - казах и.
-Знам. - тя се усмихна на думите ми.
-Ти определено не приличаш на нея. - отвърнах и също с усмивка, само за да я дразня. - Стигнахме. - казах когато тя тъкмо щеше да ми отвърне с нещо и паркирах колата. - Сега ме слушай. Без алкохол и цигари за теб. И ще стоиш до мен. Трябва да те прибера цяла вкъщи.
-Джъстин, не съм дете. - Изабел отвърна с досада и излезе от колата като затръшна вратата силно.
-Ей! Бъди по-внимателна с бебчето ми. - казах когато излязох от колата и отидох близо до Изабел.
-Между другото как ще шофираш по-късно след като ще пиеш? - попита ме тя и ме погледна.
-Не се тревожи за това. Ще звънна на Тейлър да дойде да ни закара до вкъщи. - намигнах и докато напускахме паркинга и вървяхме към входа на клуба. От тук виждах ядосаното лице на Дария.
-Тейлър? - погледна ме объркано.
-Шофьорът ни. - обясних, а Изабел кимна -Хайде, ето ги приятелите ми. - казах и погледнах напред, а когато вече бяхме близо до тях се поздравихме. - Хора, това е Изабел. Доведената ми сестра. Макар че вече се познавате и не знам защо ви я представям. - казах, а останалите се засмяха. Дария веднага се лепна за Изабел и започна да и говори нещо. Знаех, че ще си допаднат, защото Дария си е просто такава. Сприятелява се с всички стига да ги харесва.
-Аз не я познавам. - чух досадния глас на Наташа и инстинктивно врътнах очи.
-Защо тя е тук? - прошепнах на Крис докато се здрависвахме.
-Не знам, братле. Майк си я повика. - засмя се той.
-Чудно. - казах със сарказъм.
-Джъстиии! Ще ни запознаеш ли? - каза Наташа и се вкопчи в мен. Не знам защо дори се опитваше. Никога не съм и давал поводи да си мисли че може да има нещо между нас. Да, бях я чукал веднъж, но бяхме пияни и и обясних че е било грешка. Освен това беше отдавна.
-Изабел. Приятно ми е. - усмихна се Изабел и подаде ръката си любезно, а Наташа започна да я разучава с поглед.
-Наташа. - каза само и продължаваше да я гледа с недоверие.
-Хора, нека влизаме вече. - обади се Дария и за щастие тази лепка се отдели от мен, заставайки най отпред на опашката за входа на клуба. Изабел се промъкна до мен.
-Гаджето? - попита ме тя, а аз веднага разбрах за кой говори.
-Никакъв шанс. - отговорих и се засмяхме.