My new life. - book 1 (BG fanfiction)

Part 34

-Как... Какво? - все още не проумявах какво ми се случва в този момент. 
-Чакай. - каза той и взе кутийката от ръцете ми - Може би не го направих както трябва. - вече говореше доста по-спокойно и се усмихна. След това падна на едно коляно пред мен, а аз за пореден път бях в шок. - Ще се омъжиш ли за мен? - каза го! Не мога да повярвам, че го каза! Джъстин иска да се омъжа за него?! И ми предлага в нощен клуб. Нетипично, но на мен точно това ми харесва. И бяхме само двамата. Което направи момента специален. И чак сега се сетих за хилядите пъти когато ме наричаше ''бъдеща госпожо Бийбър''. Мислих, че се шегува тогава. Не вярвах, че е готов за такава крачка. А аз бях ли готова? Разбира се, че съм. Това е любовта на живота ми. Няма съмнение. Потънала в мислите си осъзнах, че все още го гледам неразбираемо докато той стои на едно коляно пред мен. Чакаше отговора ми.
-Разбира се, че ще се омъжа за теб Джъстин. - засмях се, а той плъзна прекрасния пръстен по ръката ми - Чакай. - спрях го - Може би и аз не го казах както трябва. - засмях се - Да. Да. Да. Да, ще се омъжа за теб. - казах с широка усмивка и веднага щом се изправи го целунах.
-Не мисля, че има правилен и грешен начин. Мисля че е най-добре да го направим като себе си. - каза ми той. 
-Съгласна съм. - усмихнах се и погледнах пръстена. 
-Харесва ли ти? - попита ме той с усмивка. Знаех, че се надява да кажа да. Пръстена беше уникален. 
-Много. - погледнах го - Точно по мой вкус. 
-И преди да се разсърдиш ще кажа, че не го е избирала Триша. Тя дори не знаеше защо е с нас в този магазин. - отбеляза той. 
-Това обяснява много. - засмях се - Кой го избра? 
-Аз. И от части Крис. Но главно бях аз. - отговори ми той. 
-Винаги знаеш какво харесвам. - усмихнах се - Това е най-хубавото предложение за брак! - казах щастливо. 
-Не. Най-хубавото предложение за брак щеше да е утре вечер. 
-Какво имаш в предвид? - погледнах го неразбиращо. 
-Бях подготвил всичко. Ресторанта, украсата, фойерверките. Защо мислиш, че сме тук? Това не е просто почивка. Исках да е наистина най-хубавото предложение на което не можеш да откажеш. - обясни ми той - Дори нашите утре пътуват насам. - засмя се. 
-Измислил си всичко това? - попитах го изумена. 
-Разбира се. Кога ще разбереш, че ти си единствената жена с която искам да бъда? Само теб искам да правя щастлива. 
-Ти ме направи много щастлива. Това тук, сега, между нас е специално. Това ми харесва много повече пред всеки ресторант и пред всяка украса. Само аз и ти. Това искам. - усмихнах се, а той ме целуна страстно. - Обичам те, Джей. 
-Знам. - каза - А аз те обичам дори повече. 
-Другите знаеха ли защо сме тук или и те си мислят, че сме просто на екскурзия в Аспен? - попитах го. 
-Само Крис. - каза ми той - Наистина исках да е специално. Но ти ме изкара извън нерви. Нямаше начин да не ти кажа като знам какво минава през главата ти и какви глупости си мислиш. Нищо не може да се скрие от теб. 
-Но то е специално. - казах му - И току що разбрах, че съм ти отмъстила за това, че си ми купил годежен пръстен като изхарчих всичките ти пари от онази карта. - погледнах го. 
-Ти си луда. - каза той и ме хвана за ръката, а след това заедно се запътихме към клуба - За това те обичам. - прошепна в ухото ми - И много сериозно ще си поговорим за тази цигара, когато се приберем вкъщи. - каза и ме накара да ахна като стисна дупето ми, а след това се отправихме към сепарето ни.
-Каквооо ?! - почти извика Рейчъл щом отидохме. Прекрасно знаех защо. Нищо не можеше да и отбегне. - Кога? Ти... Боже мой. - каза тя и ме прегърна силно, а аз се засмях. Никой не разбираше защо се държи така освен ние с Джъстин. 
-Добре ли си, скъпа? - попита я Зак притеснено, а тя поклати глава. 
-Погледни. - хвана ръката ми и я натика в лицето му. 
-Пръстен. - отговори просто той. Не се сещаше какво има в предвид Рейчъл. 
-Годежен пръстен, глупаче. Джъстин е предложил брак на Изабел! - изписка тя и сега всички погледи бяха насочени към прекрасните диаманти на ръката ми. Дори погледа на Триша. Но това вече не ме интересуваше. Тя не е заплаха. Аз съм тази, която той желае завинаги. 
-Доста подходящ момент и обстановка, брато. - каза му Зак, а София и Итън се засмяха. 
-Нямаше как. Не търпеше отлагане. - каза Джей и ме погледна, а аз се изчервих - Всъщност бях организирал всичко за утре вечер, но...  обстоятелствата бяха такива. 
-Утре вечер ще го отпразнуваме. - погледнах го, а той кимна в знак на съгласие  - Както трябва. С най-близките ни.