Любовта е илюзия

Глава Втора

          Избягах от училище. Отново. Спомних си твърде много неща и имах нужда да се прибера, да остана сама със себе си и да си поплача. Майка ми и баща ми бяха на работа по това време, а сестра ми или беше на лекции или работеше и тя. Работливо семейство си имам. Прибрах се с автобуса, защото не усещах краката си. Почетох от любимата си книга и едва не си изпуснах спирката. От спирката до къщата ми имаше 5 минути ходене пеша. Стигнах след 10 с моето темпо. Отключих входната врата и влязох. Събух се, оставих мръсните си бели обувки до вратата и обух любимите си розови пухкави пантофи. 

- Здравей, Алис, принцесо. - поздравих домашния си любимец.

          Алис беше голдън ретрийвър на осем месеца. Взехме си я от кучешки приют, малко след като се установихме тук окончателно. Обичам това куче повече от всичко друго. Може би това ще бъде моят шанс да се откъсна от мислите си за Алекс.

          Исках да се кача в стаята си с намерението да си почета книга и да разпусна от мислите си. Алис, обаче, не беше съгласна с решението ми. Искаше внимание - нормално, куче е. Бях много уморена, обаче. Но, ох, трябваше да я изведа. Аз исках това куче и казах на родителите ми, че аз ще се грижа за нея. Реших да се обадя на Лиса - най-добрата ми приятелка. Отчаяна я помолих да се откъсне от частния си урок по цигулка и да помогне на бедната ми тъжна душичка. 20 минути по-късно тя се появи бясна:

- Кейти, какво по дяловите е по-спешно от урок, две седмици преди международно състезание? - приключи ли? - И само за информация това не е състезание само с цигулки, а всякакви класичуски инструменти - пиано, цигулка, класическа китара...

- Лиса, спри! - прекъснях боботенето й! - Знам какво са класически инструменти.

- Както и да е. Ще ми разясниш ли какво бе толкова спешно?

- Скъсах с Алекс. По-точно той с мен. 

          Тя остана безмълвна за повече от минута и беше неловка тишина, която наруших.

- Не ми се излиза от нас, искам да остана сама за малко. Но Алис наистина има нужда от разходка. Моля те, разходи я. Колкото да си свърши нуждите, да потича и да се порадва на природата. Стандартните неща. Моля те!

- Кейти... - тя въздъхна. - Обичам те ужасно много. Няма да те насилвам сега, но искам по-късно да поговорим за това.