Днес се събудих преди Алекс. Вчера бяхме пазарували някакви продукти от Хонолулу и реших, че аз ще му направя истинска закуска. Чаках доста време преди той да стане, за това излязох на плажа и направих няколко снимки и клипчета, като пратих доста на нашите и на Лиса. Тя ми написа, че с Мейсън на скъсали. Веднага й се обадих, въпреки обещанието ми към Алекс, че няма да използвам телефона си много.
- От скоро знаех, че ще скъсаме. И той го направи снощи. Не исках да ти казвам, за да не те притеснявам, но ти ми писа и исках да ти кажа. Мисля, че вече съм му писнала и най-вероятно има нова. Чувствам се ужасно.
Опитах се да я успокоя и мисля, че успях малко или много. Посъветвах я да си пусне филм, да изяде много пуканки и шоколад. Когато се прибера ще я прегърна, защото няма смисъл да старада, заради този тъпанар. Още от началото не го харесвах. След малко Алекс най-накрая стана и заедно се насладихме на слънчевия ден, като поплувахме в океана. Днес, приятелската ни компания не дойде на плажа. Не ни беше до партита и шмни купони. Предпочитахме спокойствието, за това решихме да си сготвим вечеря. Той се зае да готви най-любимата си лазаня, а аз направих кекс. Когато стана готов и го опитах, се влюбих в него. Алекс също. Реших, че ще занеса малко на приятилети ни горе в къщата.
- Вземи си телефона. За всеки случай. Ако стане нещо. - посъветва ме Алекс и го послушах.
Отидох до къщата, а там ставаше луд купон, както всеки ден. Почуках на вратата и Емили отвори.
- Идвам за малко. Да ви почерпя с кекс.
- Много мило, благодаря. - тя взе кекса от ръцете ми и ме покани вътре. - Хайде, влез за много малко. Моля те. - съгласих се.
Влязох вътре и забелязах нови хора на партито. Емили ме запозна с някои. При мен дойде след малко едно от момчетата от другата компания.
STAI LEGGENDO
Любовта е илюзия
Storie d'amoreКейти точно е започнала учебната си година. 11-ти клас. Тя е едва на 17, но почти година бе ходила с Алекс - момче от нейния клас, чийто интереси се припокриваха с нейните - вярата в любовта, късните разходки по плажа. Дори мълчанието за тях беше п...