Любовта е илюзия

Глава Двадесет и първа

          Пет дни до края на учебната година. Започна последната седмица и вече е сигурно, че ще бъда приета в модния институк. Адски щастлива съм. Състезанието е след осем дни. Подготовката на Алекс върви перфектно и все повече вярвам, че ще успее да победи всички и да вземе стипендията. 

- И ако все пак не успея? - попита ме той в часа по Испански. - Трябва да имаме разервен план. Не мислиш ли?

- Оценките ти почти стигат за стипендия в модния институт. Може би ако помолиш господин Рамирез да ти пише петица, а не заслужената тройка и ако навиеш госпожа Стийл да имаш пет, а не четири по молекулярна биология.

          За жалост, състезанието беше след края на учебната година и нямаше как да предвидим бъдещето. В последния ден от учебната година, нямахме часове. Целият ден прекарахме с класната ни.

- Любими мои. Знаете колко близки ви чувствам. Знаете, че сте като мои деца. С някои от вас ще се сбогувам тази година, но ще ви видя на изпитите догодина и вярвате ми или не, вече нямам търпение. Кейти и Кортни. Радвам се ужасно много за вас. Но ще ми липсвате не по-малко. Алекс. Надявам се да успееш с мечтата си и да бъдеш щастлив. Всички вие... да бъдеше щастливи. 

          Беше трогателно. Госпожа Айвъри ще ни липсва. Никога не съм имала по-загрижен за учиниците си учител. Не мога да повярвам как се разви животът ми само да една година. Не само в личния ми живот. Драмите с Алекс и Марк. Училището, стипендиите. Работата ми, която скоро ще трябва да напусна. Заминавах за Ню Йорк след малко повече от два месеца. С любовта на живота ми. Бях още малка, но какво предстоеше от тук нататък? Да градя семейство и кариера. Едното нямаше да повлияе на другото. Последният месец, Алекс увеличи тренировките си от четири-пет на шест пъти седмично. Ужасно натоварен е, но знам, че ще си е заслужавало. Вярвам в него повече от всеки друг. Училището свърши. Оставаха три дни до състезанието. Как ми се искаше сега с Алекс да отидем до плажа и да прекараме цялото това прекрасно слънчево време заедно. Но това бяха последните му възможни дни да докаже на себе си най-вече, че е готов. И аз нямаше да му отнема това. Той обичаше спорта и баскетбола ужасно много. Вече си представях колко щастлив ще бъде, когато разбере, че получава стипендията за NBA. Състезанието се провежда на територията на Вашингтон и в неделя пътуваме за там със самолет. Никога не съм ходила там, а сега имам възможност. Вярвам, че след като разбере добрите резултати на Алекс, ще успеем да разгледаме някои неща в столицата на САЩ.