Любовта е илюзия

Глава Тринадесета

          Влязох в болницата и се насочих към стая 203. Вратата беше леко отворена и се затичах. Нямах търпение да видя Марк. Обичам него. Само него! Часът беше два и половина. Закъснях много. Но Марк още беше в стаята. И родителите му не бяха там.

- Мечи! - усмихнах се.

          Отидох до леглото  му, на което той беше седнал и го прегърнах. Той се изправи и обви ръете си през кръста ми. Само това исках. Нищо друго.

- Обичам те! - прошепна ми той в ухото.

          Насълзих се, но от радост. Господи, колко го обичам. Стояхме прегърнати известно време. Не знам колко. Загубих всякаква представа за времето. В главата ми имаше много мисли. Можех да кажа много неща, но нещо не ми позволяваше и ми казваше "Замълчи. Друго говори сега". Всичко друго говори, само не и устните. Телата. Ръцете. Очите. Но без думи.

- Липсваше ми. - каза той и ме целуна по челото. - Тук беше мъчение без теб. - погледът му беше незаменим.

          Родителите му се появиха. Оказа се, че са били с лекуващия лекар, за да оформят документите за изписване. Родителите на Марк не ме поздравиха, дори не ме погледнаха. Излязохме заедно от болницата и те казаха на Марк, че искат той да се прибере с тях сега. Стана спор.

- Искам да прекарам време с Кейти. Имам си собствен дом. Не съм длъжен да се прибирам с вас. Колата ми е паркирана ей там. Не можете да ме зъдржите.

- Марк, - започна баща му. - искаме да се запознаеш с един психолог, който работи с алкохолици и наркомани в групи за взаимопомощ. 

- Моля? Баща ми... аз не съм нито алкохолик, нито наркоман.

- Ти имаш проблем с алкохола, момче! - викна баща му, а майка му само гледаше отстрани какво се случва, без да каже нищо, но дори без капка съчувствие да се появи в погледа й.

          Марк вече беше гневен. Той ме държеше за ръка и ме дърпаше надалеч от родителите му, сякаш бяха чудовища. Той не каза нищо повече. Просто тръгна към колата си, която Брад му е оставил вчера или онзи ден. Качихме се. 

- Съжалявам, че избухнах така пред теб. Не трябваше. Обичам те. И се радвам, че вече си до мен.

- Спокойно. - разбирам го. - Но искам да обсъдим това, което стана. Знам, че ти е кофти, но сега е времето. Не искам да те връщам към това след час или ден, когато искам вече да си забравил за това.