Любовта е илюзия

Глава Шестнадесета

- Господин Дейвидсън. Най-накрая се появихте в часа ми? - каза г-н Бейкър на Алекс в часа по Химия.

- Съжалявам, господин Бейкър. Няма да се повтори. Обещавам. Взимам учебните занятия много насериозно, особено вашия час. 

          Отново на училище. След дългата ваканция. Изобщо не ми се почваше. Минаха два дни от началото. Прекарах страхотна Нова Година. Отново с Алекс. Беше по-добра от предната. Не можах да се съсредоточа в часовете. Седях до Алекс, а всички ни гледаха любопитно. Повечето знаеха за връзката ми с Марк. Знаеха за раздялата с Алекс и за Бриана. Клюките в това училище се разпространяваха много бързо. Седяхме на предпоследния чин в редицата до прозорците. Постоянно се гушках в него. Просто не можех да се отделя от тялото му и за минута. Дойде часа по История при госпожица Шанън. В нейната стая аз седях с Кортни, а Алекс с Ерик. Тя ни беше разпределила още в началото на годината. Защо учителите по История винаги са най-строги? Преди часа, двамата отидохме при нея и я помолихме да седнем заедно. 

- Добре, но ако си кажете и две думи, ще ви сложа в двата края на стаята. Ясно?

          Не исках да говоря с него. Просто да усещам топлината на тялото му. Дори когато учим в часовете. Всеки час ни зяпаха. Но не ми пукаше. 

- И к'во? Пак сте заедно, а, гълъбчета? - заяде се Дейвид.

- Какво сте ни зяпнали всички? Какъв ви е проблемът с нас? - Алекс се ядосваше. - Кажи де? - той стана, но аз го погледнах с умоляваща физиономия да не прави нищо и той си седна. - Просто ни оставете, окей? Това, че вие не можете да имате нормални връзки, не значи, че трябва да си го изкарвате на нас. 

- Споко, пич. Просто не вярвам, че си се влюбил отново. Най-вероятно пак ще я нараниш, тя ще страда. Щото си си курварче. 

- Какво каза? - Алекс бутна чина, стана и се насочи към Дейвид с цел да се сбие с него.

          Нямаше как да го позволя. Отидох при него и се метнах на гърба му. Да, наистина го направих. Наклоних главата си към неговата, а той обърна неговата към моята. Целунах го.

- Ей. Стига. Моля те. - прошепнах му. - Моля те. Недей. Няма смисъл. Обичам те. Сега сме срещу света, но така е по-хубаво, нали знаеш. - той се успокои и излязохме от стаята.

          Дните ми бяха стотици пъти по-добри от досегашните. Лиса днес се върна от ваканцията си в Швейцария. Не можа да дойде за първите часове, но се появи в последния - физическо. Мразех този час и сега имах оправдание да не удрям тъпата топка. Щях да разказвам всичко на Лиса. Излязох отпред пред сградата, хваната за ръка с Алекс. Чаках Лиса притеснено. Още не й бях казала абсолютно нищо, но беше време. Тя слезе от автобуса и се насочи към входа на училището. Когато влезе и вече ни виждаше й отнеха точно десет секунди да дойде до нас тичайки.