Любовта е илюзия

Глава Осма

           Марк покри цялото ми тяло с неговото. Съблякох блузата му и ми се разкри гледка на прекрасното му тяло. Беше толкова изваяно. Досега не го бях виждала без тениска, но сега, когато го виждам, съм повече от впечатлена. Явно тренира доста и се грижи за себе си и тялото си. Харесвам такива момчета. Докоснах плочките му леко с върха на пръстите си. Погледнах го отново в очите и той ме целуна. Устните му бяха с толкова вълшебно докосване. Бяха толкова меки и прекрасни. Не можех да се стърпя да не ги захапя. Тук думите бяха излишни. Той ме съблече, събу и панталоните си. Леле, сигурно така му беше доста по-удобно. Гледах го в очите, но усещах как докосва тялото ми и то настръхва. Сърцето ми почна да бие доста силно. Не знаех какво правя. Всъщност знаех. Но ме беше страх. До сега го бях правила само с един човек. И това е Алекс. В началото също ме беше доста страх, но в последствие свикнах, защото това беше моето момче и той умееше да ме предразположи прекрасно. Но с Марк е различно. Сега не се притеснявам от тялото, а от това дали ще му хареса с мен. Ами ако не му? Исках да му хареса. Исках да остане доволен, а не разочарован. Той продължаваше да ме целува, а аз продължавах да си мисля всичко това. 

          Събудих се на сутринта. Лежах на същото място - в стаята на Лиса. Но този път бях върху Марк. Не съм била толкова пияна снощи. Спомних си всичко в момента, в който го видях. Тялото му беше голо и аз лежах върху него. Беше толкова прекрасно. Харесваше ми. Той ме беше прегърнал през кръста. Наистина ли ръката му е успяла да се задържи в едно и също положение цяла нощ? Лицето му беше точно пред моето. Как исках да го целуна. Отново. Вече трезва. Целунах го. Той отвори очите си.

- Добро утро, красавице. - толкова беше сладък със сутршния си глас.

- Добро утро! - усмихнах му се.

          И двамата станахме, макар и трудно, защото не можехме да се отделим от телата и лицата си. Дали Лиса беше разбрала за нас? Ами възможно е, все пак това е нейната стая. Сигурно е искала да си спи тук, но е влязла и ни е видяла. Как ще й се извинявам сега? Помолих Марк да изчака, да сляза аз първа и да видя как ще оправя нещата с Лиса. Той се съгласи. Слязох по стълбите и влязох в кухнята. Тя не беше там. Не беше и в хола. Нито някъде на двора. Качих се обратно на втория етаж. Казах на Марк, че не я намирам долу и навън. На него му хрумна, че може още да спи в някоя от другите стаи, за това веднага почнахме да проверяваме стаите на втория и третия етаж. Намерихме я в една от стаите на третия етаж. Спеше. Решихме да не я събуждаме, за това слязохме в кухнята, чудейки се какво да закусим.