Любовта е илюзия

Глава Седемнадесета

- Честит рожден ден, любов моя! - вечерта преди рождения ден на Алекс, спах у тях и станах преди него, за да го изненадам. - Събуди се, сладурче. - Бях направила тайно торта и я държах пред леглото му, за да се разсъни.

- Това домашна бисквитена торта ли е? Твоята бисквитена торта? - доста бързо се разсъни. - От онази дето не си ми я правила от миналата година по това време?

- Същата. Усети вкуса й по въздуха добре и слизай долу на закуска. 

- Ей, чакай. - хвана ме за кръста и едва не изпуснах тортата. - Хайде днес да не ходим на училище. Моля те. Само днес. Имам повод.

- Не става, Алекс. Трябва да отидем. Приятелите ти искат да те поздравям все пак. Ставай и се оправяй за училище или няма торта за теб.

          Последната седмица мина доста бързо, но за радост успях да организирам изненадата за рождения ден на Алекс. За това трябва да отиде на училище. Всичките му съотборници ще го изненадат, заедно с мажоретките, водени от Лиса. Помолих я да направи някаква специална хореография за него и съм сигурна, че ще е нещо страхотно. Някои от учителите също са се включили. Любимата ни класна - госпожа Айвъри Уилиамс страшно много обича целия ни клас и винаги прави подаръци на учениците. 

          Докато Алекс се оправяше за училище, аз сложих свещички 1 и 8 на тортата, заедно с единствения надпис Alex в син цвят, който видях в сладкарницата от която взех тортата. Всичко беше розово. Само момичетата ли ядат торти не разбирам? Надписът беше по-скоро като за новородено бебе с тези украски в синьо или розово, но шрифтът беше доста хубав и нямаше как да не го взема. Алекс слезе, вече разсънил се и побърза да се докопа до тортата ми. 

- Ей, чакай малко. Първо трябва да си пожелаеш нещо. - запалих свещичките, а той ми се усмихна.

- Няма какво повече да си пожелавам. - обичам тази усмивка. - Аз вече имам всичко. - гледаше към мен с уникалната си усмивка, а аз се разтапях. 

          Алекс и аз отидохме на училище с колата му. Вълнувах се много и едва успях да изтърпя 15-те минути път да не си издам изненадата.

- Изглеждаш развълнувала, а? - попита ме Алекс.

- Личи ли си? Няма да ти кажа нищо.

          Успях да издържа. Той паркира колата на паркинга в задния двор на училище и аз писах съобщение на Лиса, че сме тук. Тя и нейните момичета бяха готови. Люк, обаче не ми отговаряше и се питесних дали момчетата са готови да посрещнат Алекс. Вече вървяхме към сградата, когато Люк ми отговори най-накрая. "Готови на позиция, шеф.". Пак неговите иронии. Мразех ги, но сега не може моментът да се ядосвам. Вече бях спокойна, но все още много нетърпелива.