Любовта е илюзия

Глава Трета

- Най-накрая е петък. Не знам как издържах тази седмица.

- Сабрина, едва започнахме учебната година. Кога тя успя да те отегчи чак толкова много? - Сабрина беше голямо мрънкало. 

          Днес не закъснях. Вече е втория час и аз съм добре... все още. С една от добрите ми приятелки вървим заедно към салона по физическо.

- Кейти, може ли да поговорим за малко. - и Лиса се появи, дърпайки ме настрани. - Защо не ми вдигна снощи. Казах ти, че искам да говорим. Моля те не ме избягвай. Не държа да ми казваш какво точно е станало, окей. Но искам да съм до теб в това. - поклатих глава благодарно. - Знам, че няма да ти е лесно, но ще съм до теб. Какво ще правиш с Алекс сега? Не можеш да се преместиш в друго училище. А имаш много общи часове с него.

- Не знам. Изобщо не искам да го виждам. Знаеш ли досега бях добре. Въобще не мислих за този час и, че ще съм с Алекс. Не знам какво да правя. Надявам се да не е на училище днес.

          Беше. Влязох в салона, вече подготвена за часа. Играехме волейбол. Стоях от едната страна на мрежата. Той беше от другата. Застанах най-отзад.

- Кейти, какво ти става, защо отиваш най-отзад, ти трябва да си отпред вляво. 

          Знаех това. Но щом застанех там, щях да видя Алекс. Точно срещу мен. Той чу въпроса и критиките на Аманда към мен. Чу грубия й тон спрямо мен. Преди седмица щеше да премине мрежата, без значение от това дали сме в игра и дали треньор Харис ни гледаше. Но сега той просто се обърна на другата страна с непукизъм. Не мога да го преживея. "Стегни се, Кейт" - казах си строго. Няма да позволя на емоциите си да се излеят от тялото ми. Започнахме игра. Бих топката първа. Несполучливо.

- Кейт, хайде стегни се или те слагам на скамейката. - няма да откажа да се вживеете чак толкова много, господин Харис.

          Помолих Кристин да бие. Тя се съгласи с радост. Беше й любимо. По принцип нямах право на това, но на кого му пука, не играем на световно. Тя би сервиса прекрасно, насочвайки го право към Норман. Не? Алекс? Защо Алекс се изпречи на пътя на Норман така? Удари топката и Джесика я пое. Тя не можа да я овладее и изхвърча към мен. Бързата ми глупава реакция я насочи към Алекс и той я върна в моята част. О, хайде стига де, какво е това разиграване, май наистина сме за световното по волейбол. Ударих топката достатъчно силно, за да прехвърли мрежата, но не прекалено, за да е в аут и за мое огромно учудване спечелих първата ни точка, след като никой от другия отбор не я овладя.