Любовта е илюзия

Глава Пета

- Мисля, че е време да си вървиш, Алекс. - трябваше да го кажа, преди вече да е твърде късно.

          Боях се, че ако продължа да го гледам ще заплача или ще искам отговорите на много от въпросите си. Той не каза нищо и просто си тръгна. Върнах се в стаята си и съблякох роклята. Толкова исках в този момент да я изгоря. Хвърлих се на леглото си и заплаках. Пет минути по-късно, аз все още не спирах, а сестра ми се прибра и след като не отговорих на повикванията й, се качи в стаята ми. Видя състоянието ми и ме попита какво ми е. Но не беше ли ясно какво ми е? Разказах й за срещата ми с Алекс, за неловката ситуация и описах подробно всичко, което почувствах когато отново го погледнах в очите. Тя ми се скара, че съм се нагласила и отделно, че съм го погледнала. Но просто нямаше как да избегна тази ситуация. Онези тъмно кафеви очи, в които буквално потъвах, щом ме зърнеха с онзи влюбен поглед, с който Алекс ми казваше "Обичам те". Не обичах да го чувам постоянно. Аз съм от хората, които обичат "Обичам те" на действия, повече от колкото на думи. Предпочитам да го усещам с поглед, допир и всичко останало, отколкото да го чувам с ушите си. Искам вечерта, когато се прибера да се хвърля в прегръдките на мъжа си и да се чувствам защитена и обичана. Алекс беше човекът с когото си представях всичко това. Обадих се на Лиса и я питах дали иска да излезем. Тя се съгласи. Уговорихме си срещата в осем вечерта, след като реших преди това да уважа родителите си и да седна с тях на масата, за разлика от сестра ми, която точно се беше прибрала и пак изчезна нанякъде. 

          Лиса ми предложи да отидем в Six Flags Magic Mountain. Това е увеселителен парк във Валенсия, Санта Кларита, Калифорния. Винаги съм искала да отида там, но никога не съм се организирала да ида с някого там. Алекс не си пада по увеселителни паркове, влакчета на ужасите и подобни работи. Но в този луна-парк има цели 19 влакчета на ужасите, което всъщност е рекордът за най-много влакчета на ужасите в света. Любимото ми влакче, беше най-страшното - "Scream!". Това на Лиса беше "The New Revolution". Два часа по-късно си бяхме дали повече от половината пари за влакчетата и другите атракции и решихме да се прибираме. Навън вече беше тъмно и леко хладно, за това решихме, че можем да походим малко, докато не се уморим и си хванем автобуса. 

- Кейти, знаеш ли какво вълнуващо нещо ми споделиха нашите тази сутрин? - какво чак толкова вълнуващо? - То не е толкова вълнуващо за тях, колкото за мен, но слушай. Другия уикенд ще ходят до Илинойс и по-специално до Чикаго, защото са викнали баща ми за спешна работа и майка ми ще отиде с него.