Кейти точно е започнала учебната си година. 11-ти клас. Тя е едва на 17, но почти година бе ходила с Алекс - момче от нейния клас, чийто интереси се припокриваха с нейните - вярата в любовта, късните разходки по плажа. Дори мълчанието за тях беше п...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Вечерта преди рождения ми ден заспах без Алекс. Майка ми напоследък доста се сърдеше, че пренебрегвам семейството, заради Алекс. Но не можех да търпя дълго да съм далеч от него. Обичах го и вече не си се представях без него. Знаех, че той е на вечерна тренировка. Преди седмица си поднови тренировките и вече ходи още по-често. Часът точно беше станал 23:00 и исках да изчакам полунощ, но очите ми се затваряха и в един момент надделяха в борбата. Заспах. Имам чувството, че беше пет минути по-късно, когато телефонът ми звънна, но часът беше полунощ плюс една минута. Рингтонът на телефона ми беше толкова внезапен, събуждайки ме, че зрението ми беше замъглено и не можех да фокусирам върху името на този, който ми звъни. Но кой друг да е, освен Алекс?
- Честит рожден ден, принцесо, любима. - започна Алекс. - Ако знаеш колко много неща искам да ти кажа и пожелая. Но главното е да останеш моя завинаги.
- Алекс. - казах името му и спрях, за да наредя следващите думи в главата си. - Бях заспала.
- Принцесо, съжалявам. Не знаех, че ще си легнеш толкова рано.
- Не, няма проблем, просто ми дай малко време да се разсъня.
- О, не. Не ти давам. Искам да дойдеш на прозореца си.
Очаквах нещо такова. Какво сега? Серенада ли да очаквам? По-добре не. Затворих телефона. Отидох в банята, за да измия очите си и да се разсъня. Обух си топлите чехлички, наметнах си жилетка и отидох на прозореца в моята стая. Не видях нищо, за това го отворих. Стаята ми беше на втория етаж, но си беше високо. Видях Алекс и... това беше огромен букет...гигантски букет с рози. Какво по...? Трябваше да изляза. Изтичах до входната врата, но преди да я отворя се спрях, защото усетих, че съм вдигнала доста шум. Надявах се да не събудя никого. Излязох и отидох в задния двор, където беше Алекс. Имаше светлини и листа от розички, които проследих до един храст, от който преди да погледна какво има, изскочиха Алекс, заедно с родителите ми и Стела. Боже мой. Тези искаха да ми причинят инфаркт. Балони, конфети. Все едно ставах на две, не на осемнадесет.
