Любовта е илюзия

Глава Дванадесета

          Събудих се през нощта. Погледнах телефона си. Часът минаваше три. Приказката за Дядо Коледа беше жива в мен и трябваше да запазим Коледния дух в нашето семейство. Когато Марк влезе в болница, трябваше да си взема подаръците от дома му. Той ми остави ключовете си, но така и не можах да отида. Съвсем бях забравила за това. Единственият ми вариант беше да отида сега и да се върна светкавично бързо. Облякох се и слязох долу. Алис спеше пред вратата и не трябваше да я будя. Излязох тихо и оключих телефона си, за да си викна такси. Видях нещо, което привлече погледа ми и отби мисълта ми за таксито. Покана във фейсбук от Томас. Какво? Защо? Как? Приех я. Трябваше да разбера защо ми е пратил покана. Беше на линия и веднага ми писа. "Забрави да ми дадеш фейсбука си и го намерих след много търсене". Леле... "Защо си будна?" беше следващото му съобщение, но какво го интересуваше?

Кейти Шмид :3:21: Трябва да свърша една работа и си викам такси.

Томас Явровски :3:22: Къде си? Можеш да ползваш услугите ми безплатно.

Кейти Шмид :3:22:  Не знам дали е добра идея, но сега ми е нужна помощ и нямам много пари. Вземи ме от централния вход на парка.

Томас Явровски :3:23: Дадено. След 10 минути съм там.

          Имаше вероятността да чакам таксито повече, така че, защо да не се възползвам от Томас. Той дойде със закъснениие от почти две минути. Слезе от колата. Дойде при мен, поздрави ме и ми отвори вратата, за да седна в колата.

- Благодаря. - казах с усимвка.

- Е... накъде ще те карам в този късен час? - дадох му адреса, но не му казах подробности. - И каква ти е мисията?

- Не мисля, че е нужно да знаеш. Просто ме закарай. Моля.

- Няма проблем, момиче. Не бъди нервна. Не ти отива на красивото лице.

            Струваше ли ми се или той ме сваляше? Дано не. Не искам да си навлека неприятности. Макар, че ако Марк разбере, че някакво случайно момче, с което сме се запознали в парка от нищото, два дни по-късно ме вози в неговата кола до къщата на гаджето ми, определено няма да му е приятно.

            Помолих го да спре малко по-далеч от къщата му, защото се опасявах за няколко неща. Първо - може да ме следи какво правя и да иска да разбере какво ще правя. Второ - може да се досети, че това е къщата на момче по баскетболното игрище отвън и евентуално да се сети, че имам гадже, и да поиска да ме направи нещо лошо на него или на къщата му. Не знаех намеренията му, знам че си падам параноична, но трябваше да съм предпазлива и да не рискувам да разбира нещо повече за мен.