Любовта е илюзия

ВАЖНО!!! Край, продължение и нова история

          Здравейте на всички, които ще прочетете това. Не мога да ви опиша колко съм щастлива, че стигнах до тук. Краят на историята ми е вече факт. Влюбена съм в собствената си история. Не знам колко ви харесва на вас, но аз съм очарована. През цялото време се стремях да пиша нещо, което на мен ще ми хареса да чета. Нещо което би завлядяло мен. Защото знаех, че така най-много ще завладея и феновете на тийн романите. Направих си го като цяла книга, не просто кратка история. Знам, че в този сайт има толкова много талантливи писатели и пожелавам искрено на всеки от вас да постигне целите в живота си, независимо с какво са свързани. Но нека поговоря малко за историята ми. Започнах като на шега. Името на историята ми ли? Не го понасям. Сериозно. Бях толкова начинаеща, че изобщо не мислех логично над името на първата си история. "Любовта е илюзия", сериозно ли, момиче? Не мисля, че любовта е илюзия. Напротив. Любовта е магия. Любовта е реалност. Без любовта нищо нямаше да е такова каквото е. Любовта оправя всичко. Не е любов, ако не боли. Това се случва и с главната ми героиня. Искам да ви разкажа няколко неща за тази история. Започна по-случайно отколкото можете да си представите. Преди години, когато бях още младо и не-много грамотно сладко детенце, се опитвах да пиша истории в друг сайт, защото госпожата ми по български език и литерутура много ме харесваше и ми казваше, че имам голям талант, а аз много обичах да пиша есета, интерпретативни съчинения и определено се справях добре. Написах две истории, от които съм много разочарована като се сетя. Нито една от тях не е романтична. Дори не помня какви бяха, но ви гарантирам, че бяха мега тъпи. Лесно ми писна и бързо спрях да се занимавам с тях. Години по-късно, обаче... края на август... започнах тази история. А как я започнах? Без да изпадам в подробности, ще кажа, че бях в много емоционален момент с приятеля ми тогава. Не се разделихме, но бях тъжна. Той отдели времето си за мен и ме успокои. Но аз все още бях разстроена и понеже той имаше работа аз намерих утеха в това да напиша нещо. Началото на историята ми - първата глава, която започваше с "Той ми казваше, че..." еди какво си беше нещото което написах това. Целият първи абзац. Написах го на телефона си и реших да го запазя там просто като чернова - като нещо, което съм написала в емоционален момент и е хубаво. Все пак нямаше общо с реалността - приятелят ми не ме беше зарязал и аз не плаках в училище. Но след като написах това се сетих за WattPad, където няколко пъти бях чела разни нещица и си казах "Добре де, защо да не се опитам да напиша някаква история". И така се реших. Влязох в сайта, направих си регистрация (с най-оригиналният за мен username ever) и натиснах Creatе. Когато стигнах до момента със снимката на тоалета на Кейти за първия учебен ден в десети клас, трябваше да отворя нов прозорец в гугъл, за да избера подходяща снимка. По грешка, обаче, затворих историята си, а не гугъла и полудях. 1 000 думи си заминаха. Хиляда думи, които дори да се опитах да върна, нямаше да е същото. (Тук ще ви издам тайната, че каквото напишех като глава никога не е трито. Същински Моцарт. Идеите са ми в главата - там ги разбърквам и променям, но веднъж напиша ли нещо - то остава завинаги такова) Отказах се. Казах си "Това е знак, че не трябва да го почвам". Бях бясна. Не беше голям труд да върна тези хиляда думи, но просто нямаше да е същото. Влязох все пак в сайта отново и видях, че всичко беше запазено автоматично, без да бях натискала Save нито веднъж. Боже, благодаря ти. И така продължих с историята си. Пуснах първата глава и чаках мнения. Не очаквах повече от петдесет четения. Виждах истории със стотици хиляди четения, но си казвах (и все още си), че никога няма да ги стигна. И все пак в момента имам около три хиляди четения общо, което за мен е повече от прекрасно. Страшно благодарна съм. Много хора харесаха историята ми и почнаха да я следят с интерес. В началото писах като луда. След това имах период, в който спрях да пиша и почти месец не бях писала нищо кой знае какво, защото имах няколко приготвени готови глави. Помислих си: "Отново се отказваш. Отново всичко ти писва супер бързо". Но се надъхах и продължих тази история. В началото нямах намерение да включвам друго момче. Планът от самото начало беше един - Кейти и Алекс да са отново заедно. Но се появи Марк. Харесвах го, но планът за Алекс все още важеше. Бившият ми твърдеше, че представям Алекс като ужасен гадняр, но само аз знаех какво ще се случи с този образ и нямах търпение да го развия докрай. Помните ли главата в болницата с Марк, когато той получи алкохолно натравяне? когато го изписаха и се скара с родителите си. За тогава планирах той да зареже Кейти. Защо ли? Защото мен ме зарязаха. И си казах, че щом аз съм зарязана и Кейти ще е. Но не го направих, защото нямах сили да пиша. Писна ми и така и не довърших тази идея. За радост. Какво ли щеше да стане ако Марк все пак беше зарязал Кейти тогава? Как щеше да се появи Алекс? Как щяха да се развият нещата? Само мога да гадая налудничевите си мисли. Но съм щастлива, че не направих историята такава. И вкрайна сметка се стигна до тук - краят. Кейти и Алекс са по-щастливи от всякога и нямат търпение за новия си живот в Ню Йорк.