Любовта е илюзия

Глава Деветнадесета

- Здравейте, директор Тейлър. - с Алекс си уговорихме среща със спортния директор на баскетболната лига. - Не е лесно човек да си уреди лична среща с вас. - Алекс обичаше да казва очевидните неща. - Много благодаря, че ни приехте. Разказах Ви за ситуацията си в имейла. Да съм част от NBA е моята мечта от малко дете. И знам, че това е възможно да стана.

- Знам, господин Дейвидсън. Радвам се, когато виждам млади амбициозни момчета, като вас. Но вярвате ми или не, този тип момчета не са малко. Всяка година се пробват стотици момчета навършили 16 години от трите Америки и дори от Европа. А стипендиите не стигат. Всеки месец в годината, организираме състезания между 30 и 50 момчета. То се провежда във Вашингтон и от всички момчета, едва петима успяват да получат стипендиите. Ще ви бъде трудно, господин Дейвидсън. Ако сега опитате и не успеете, следващият ви опит ще е възможен след половин година. Съветвам ви да се подготвите добре и все пак да не отивате с прекалено големи надежди.

- Той ще се справи, директор Тейлър. - застъпих се за Алекс.

- Предполагам тази млада дама е приятелката Ви. Пазете я, господин Дейвидсън. Когато станете звезда, ще ви е трудно със здрава връзка.

          Не знам какво имаше придвид този тип, но аз вярвам на Алекс и ще му вярвам, когато стане звезда. "Когато" - каза спортният директор. Не "ако". Алекс се обади на треньора си след срещата ни с онзи плешивец и му разказа всичко. Следващата дата за състезание беше на първи април - след две седмици. Алекс категорично нямаше да е готов до тогава. Но трябваше да опита до началото на юли, защото приемът в колежа щеше да е ясен още средата на юни. И все пак още не беше сигурно какво ще се случи след три месеца. За сега нещата вървяха перфектно с оценките ми и всички учители вече знаеха предполагаемите кандидати за директния прием тази учебна година. В нашия клас имаше едва четирима - аз, Кортни, Евелин и Брайън. 

          С Алекс съобщихме на нашита и на техните плановете ни на обща вечеря. Срещата между тях мина сравнително добре, заразлика от първата - не беше толкова неловко. 

- Алекс, не съм сигурна, че е добре да започваш с това толкова рано. Възможността е добра, да. Но тя няма да липсва и догодина. По-добре е да завършиш гимназия и да опиташ след това.

- Сериозно ли, мамо? Диплома за завършен 12-ти клас ще взема следващата година. Няма да пропусна изпитите, просто ще следвам мечтите си. Защо не, след като оценките ми и без това са достатъчно добри? На Кейти също. Колежът ще й се отрази добре, преместването в Ню Йорк също.