Любовта е илюзия

Глава Десета

          Родителите на Марк ми казаха, че мога да се прибера у нас и, че няма смисъл да вися в болницата. Имах голямо желание да остана цялата нощ, от която не оставаше много, но сякаш бях неприятна за родителите му. Това не ми харесваше. До този момент смятах, че ме харесваха. А дали беше, защото ме смятат за виновна за тази случка с Марк? Прибрах се у нас в почти пет часа. Слънцето щеше да изгрее след около час, защото този месец, небето беше доста ясно и чисто. Вече оставаха два дни до Коледа. Утре е Бъдни вечер. Обикновено с мама и Стела винаги приготвяме вечерята. Традициите които спазваме в нашето семейство от години са малко по-различни от тези на типичните американци. но те са католици, а ние - православни християни. Днес, обаче, след тази случка, аз нямах абсолютно никакво настроение и желание да приазнувам или готвя. И не смятам, че до утре, ще се почувствам по-добре, ако и Марк не се. Не ми се спеше дори. Будувах толкова часове. Ако сега пак бях легнала и заспала нямаше да има смисъл. Щях да заспя трудно и да се будя няколко пъти. Когато съм притеснена, не мога да си намеря място. Седнат в кухнята и просто изчаках първия от семейството ми, който ще стане. Това в повечето случаи, както и тази сутрин, беше тати.

- Здравей, миличка. Защо си станала толкова рано?

- Не съм. Просто не спах.

- Защо? - исках да кажа и на него и на мама, но трябваше да променя плановете си.

- Марк беше на купон снощи. Приятелите му ми се обадиха през нощта, че е получил алкохолно натравяне и е припаднал. Трябваше да отида нв болницата. Събудих Стела и й казах, след това отидох и се прибрах преди час и половина. 

- И какво се оказва сега? Че гаджето ти е пияница? - той се засмя, но хич не беше смешно.

          Обидих му се и се качих в стаята си. След Марк, животът ми стана доста по-интересен. Той е най-талантливият човек, който някога бях срещала. Можеше да пее, да свири на китара и барабани. Отделно, когато е бил по-малка е бил в актьорска школа и е мечтал за голяма кариера на Бродуей, но се е зарибил повече по пеенето и мечтае да стигне поне до полуфиналите на X Factor. Подготвя се, защото трябва да е много добър за там, а никога не е ходил на уроци по пеене и ще му е доста по-трудно, от колкото на други, които са една идея по-големи професионалисти. 

          Отворих албума, в който имахме над сто снимки, откакто се събрахме. Спомних си толкова много неща и за момент, усмивката беше грейнала на лицето ми. Когато лекарят в болницата по-рано днес, ни каза, че е имало вероятност да се стигне до смърт, настръхнах цялата. За стотни от секундата, пред очите ми мина представата за живота ми без Марк. Нищо. Представих си, че имам някакво друго момче до себе си, но той дори нямаше лице. Просто не си представях друго момче, освен Марк. След раздялата ми с Алекс, бях съсипана, заради предателството. Това ме нараняваше повече от чувствата, които изпитвах към него. Но ако се разделя с Марк ще съм доста по-съсипана от чувствата си. Оставих албума и почнах да търся телефона си, защото дори не знаех къде съм го сложила. Намерих го в джоба на дънките си. Часът беше почти седем сутринта. Имах желание да се обадя на Лиса, но беше още рано. Исках  да правя нещо. Просто нещо, с което да разсея мислите си за какво ли ще стане с резултатите на Марк, които ще му направят след близо десет часа. Привечер ще мина през болницата, но дотогава трябваше да правя все нещо. Реших да изляза и да потичам в парка. Мразех спортуването. мразех да тичам и да се потя. Но в мен се събираше гняв и тъга, съчетани с притеснение за Марк и това цялото нещо, просто трябваше да излезе от тялото ми под една или друга форма. И вариантите бяха два - или да ревна и да не спирам в рамките на един час, ако не и повече и да слушам тъжни песни, или да вложа тази енергия в нещо друго, което ще ми бъде полезно.