Любовта е илюзия

Глава Петнадесета

          Прекарах остатъка от деня в къщата на Алекс. Баща му се обади и каза, че ще се прибере чак сутринта. За мен причината беше доста интересна, но на Алекс не му пукаше особено. Сготвих му вечеря. Той си беше все същия - не можеше да готви. Направих му спагети Болонезе и една от най-любимите му салати - Коб. Тази е най-известната салата в Америка. Направена макар и случайно през 1937 г. от Робърт Коб, рецептата се е запазила и до днес. Основни съставки са: листа от зелена салата, авокадо, айца, синьо сирене, бекон, пилешко, домати, лук и сос винегрет. На мен не ми понасяше, но той я обожаваше.

- Знаеш ли, че... - започна Алекс. - Още от времената на Древен Рим, италианците се славят като познавачи на добрата кухня. От древността в кулинарните традиции на днешна Италия се е запазило предпочитанието месото да се приготвя цяло. 

- Да, понеже тогава е имало страшно разнообразна храна. - казах аз.

- О, я стига. Америка тогава дори не е съществувала. - обича да се заяжда.

- Стига си се заяждал за това, ами си яж спагетите. - наредих му.

          Вечерта избрахме да гледаме филм. По-точно аз избрах, както винаги. Home Again беше филм, който исках да гледам от доста време. На Алекс му хареса, което рядко се случваше с романтичните филми. 

- Скоро се връщаме на училище, а? - напомни ми Алекс, когато вече бяхме легнали в леглото му и ме беше прегърнал.

- Не е зле да започнеш да го посещаваш.

- Бих започнал, но само заради теб.

- Алекс, сериозна съм. В последните четири месец, макар че не бяхме заедно, забелязвах, че изобщо не идваше на училище. Това не е добре. Миналата година беше адски амбициран. Трябва да се потрудиш за стипендията, за която мечтаеше цяло лято. И нямаш право на повече отсъствия. Това, че си капитан на отбора не значи, че ти е позволено да не влизаш в часовете.

- Знам, знам. Съжалявам. Обещавам, че няма да те разочаровам.

          Той ме прегърна още по-силно и след като си говорихме и се забавлявахме, заспах. Когато се събудих, той вече беше станал. Баща му! Сигурно вече си е в къщата и Алекс не иска той да ме вижда. Изнизах се от топлото легло на Алекс и се облякох с дрехите с които дойдох тук вчера. Къщата на Алекс горе долу приличаше на моята. имаше два етажа. На втория бяха всички спални, а долу беше всичко останало. Слязох бавно и тихо по стълбите и се надявах баща му да не ме види. Но къде беше Алекс? Погледнах в кухнята - никой. В хола също нямаше никой. Чух слабо някакви гласове, които определено бяха на Алекс и баща му. Караха се за нещо, но не се разбираше какво. Чувах ги доста далеч, за това отидох да надникна в задния двор. Бяха там.