Любовта е илюзия

Глава Четиринадесета

- Ей, чуваш ли ме? - попитах го, когато видях, че отваря очите си. - Главата ти беше разцепена на две. Е, не буквално. Беше леко сцепена. И се наложи да те оперират.

- Чувствам я като петдесет килограмово гюле. дори не мога да се надигна. - едва говореше.

- Не е и нужно. Почивай си. Ще извикам лекарката.

- Чакай. - спря ме. - Моля те, първо ми кажи какво стана. Как се стигна до тук?

- Ти и Марк се сбихте. По едно време ти беше по-силният, но една патрулка минаваше наоколо и Марк се уплаши. Избяга. Но преди това те бутна силно. Ти падна и главата ти се удари в прага на паркинга. 

- Кой? Кой е Марк? Защо сме се били? 

          Пулсът ми се ускори двойно.Очите ми се разшириха. Почнах да дишам тежко. температурата в тялото ми също се покачи като кръвното ми. Алекс явно имаше амнезия. Трябва да повикам сестрата веднага. 

          След като сестрата влезе при Алекс, на мен ми оставаше само да чакам прегледът да мине. Сякаш минаваха часове, а са били едва 18 минути.

- Вие ли сте единственият близък на г-н Дейвидсън? - попита ме сестрата.

- Приятелка съм му. Родителите му не знам къде са и нямам връзка с тях.

- Опитах се да убедя пациента да се свържем с родителите му, но той категорично отказа и за жалост има това право. Убедете го да говори с тях. А относно състоянието му - не е добре. Има частична загуба на памет. Помни едно, друго не. Може да помни къде е бил преди пет години, но не и вчера. За радост не е с най-трудния стадий. Влезте при него и разберете какво помни и какво не. Помагайте му и ще го изпишем утре, ако всичко е наред и няма усложнения. Цепнатината зараства успешно.

          Върнах се при Алекс в болничната стая. Лекарката ми позволи да остана колкото искам, защото Алекс се нуждае от помощ.

- Хей. Говорих с лекарката. Имаш частична амнезия.

- Не мога да го повярвам това. Принцесо, страх ме е. Моля те бъди до мен и ми обясни какво е станало.

- Алекс, защо ме наричаш така?

- Защото това го помня. Помня, че си моята принцеса и никога няма да те изгубя.

- Така ли? А коя е Бриана? - реших да видя какво ще ми каже сега, когато последното което помни е, че още сме във връзка.