Любовта е илюзия

Глава Четвърта

- Кейти, скоро ли ще се прибереш? - мама ми се обади, часът минаваше 20:00, а с Марк се бяхме yнесли в разговори.

- Да, до един час.

          С Марк седяхме на дивана в хола му и повече от два часа не спирахме да си говорим и да се опознаваме. Разбрах доста за него.  Има по-голям брат - Лиъм, който е сгоден за Саша - американка с руски произход, красива е. Има джак ръсела си откакто е роден, от кучешки приют. Учи в частно училище на Каплан и се е насочил към журналистиката. Това момче е страшно забавно. Тези часове с него бяха най-хубавото, което ми се е случвало от една седмица насам. Щастлива съм, а не съм си представяла, че това е възможно.

- Марк, искам да те питам нещо. Искаш ли да дойдеш с мен на мача в неделя?

- Еха, Кейти. Определено искам. Но... Алекс?

- Какво за Алекс? - засмях се аз. - Ще го преживея. Не е края на света.

- Кейти, може ли да те попитам какво се е случило?

          Знам, че си казах, че няма да му споделя, защото дори на Лиса не съм споделила, но се чувствайх прекрасно в компанията му. И не, че се чувствам длъжна да му го кажа, просто искам да му го кажа.

- Да ти кажа честно и аз не знам как се случи всичко това, камо ли защо. Това лято беше най-вълшебното и прекрасното ми лято от толкова време насам.  Бяхме заедно буквално всеки ден. Имахме басейн в двора, в който обичахме да плуваме. Обичахме да тичаме заедно с Алис. Запозна се с нашите, те го харесаха страшно много. Но преди около две седмици започна да се държи странно. Както единия ден бяхме заедно целия, на следващия отидох до тях, защото той не ми вдигаше. Отвори ми вратата и ми каза, че просто не му се излиза. Реших че е болен, лошо му е или нещо такова, затова исках да остана да се погрижа за него. Но той ме изпъди, сякаш му бях ненужна. Нямах идея какво се случваше, мислех че е за кратко и ще се оправи, но това продължи една седмица и бях готова да чуя, че иска да скъсаме във всеки един момент. Седях си в нас, не излизах от стаята си, не знаех какво да мисля. Бях се влюбила в него толкова бързо и беше първото ми по-сериозно влюбване.

- А защо се разделихте? 

- Събота той ми се обади. Реших, че всичко вече е наред и бях супер-щастлива, до момента в който не вдигнах. Той ми каза "Здрасти Кей", а никога до сега не ми беше казвал така, почувствах се доста кофти. Попитах го дали ми звъни, защото иска да се видим или просто да ме чуе, а той каза, че е зает и преди още да го питам с каквоq чух женски гласq който го караше да затвори телефона и той го направи. Писах му във фейсбук и къде ли не, отговори ми чак на следващия денq след три през нощта ,,че между нас нямало как да продължи любовта.